— Но…
— Никакво „но“! Обсъдила съм всичко с нея. Тя няма семейство и веднага се съгласи. Такава е волята на Бога.
Джаки отстъпи едва когато проведе дълъг разговор със сестра Агнес. Дълбоко в душата си се съмняваше, че именно такава е волята на Бога. По-скоро беше волята на Бърнис, тъй като отговаряше отлично на византийските й кроежи.
Обсъдиха плана до най-малки подробности, оглеждаха го отвсякъде. Но, както често казваше Мери-Маргарет, Бог не обича заговорите и винаги прави така, че да ги разруши…
В случая направи така, че Пол Киарамонте се появи пред пекарната точно когато колата, която трябваше да блъсне Джаки, изскочи иззад близката пряка. В продължение на цели шест месеца момичето ходеше за хляб и зеленчуци точно в определен час на денонощието, избирайки винаги един и същи път.
Но в деня на фалшивата катастрофа тя седеше зад ъгловото прозорче на манастирската сграда и напрегнато очакваше развоя на събитията. На нейно място бяха изпратили специално наета жена, която работеше в киното като дубльор и всеки ден по няколко пъти я „убиваха“.
Изцяло ангажирала вниманието си във времето и мястото на инцидента, дубльорката твърде късно видя Пол. Той рязко извика и тя автоматически се обърна. За частица от секундата очите му недоумяващо пробягаха по лицето й.
Господи Исусе! Никой не трябваше да вижда това лице!
В следващия миг той вече летеше напред. Дубльорката отлетя встрани, колата блъсна Пол с ужасна сила. Тялото му полетя високо във въздуха, Джаки беше сигурна, че чу пукота на строшените му кости, въпреки стъклото и разстоянието.
Бърнис беше тази, която уреди всички подробности по траурната церемония. Майката на Джаки беше твърде съсипана, за да стори каквото и да било. Именно Бърнис посрещна ченгетата от пътната полиция, пак тя разговаря и с цивилните детективи, появили се по-късно на сцената. Познаваше ги до един, както познаваше съдебния лекар и собственика на погребалното бюро. Погребението стана при затворен ковчег, това също беше заслуга на Бърнис. Работа свърши майсторски пуснатият слух, че лицето на момичето е твърде обезобразено, за да бъде изложено на показ.
Всичко мина гладко, точно според прогнозите на Бърнис.
Нещата бяха на ръба на провала след погребението, преминало без никакви инциденти. Фамилията занесе на ръце до гробището ковчега с тялото на сестра Агнес, всички повярваха, че вътре лежи нещастната Джаки. Тя самата получи уверенията на Бърнис, че за Пол е направено каквото трябва и не бива да се безпокои. Манастирът плати всичките му операции, нещата се развиваха по плана.
После Бърнис й съобщи, че Пол разпитва очевидци на катастрофата.
— Според мен той не вярва в смъртта ти — заключи тя.
— Остави нещата такива, каквито са — примоли се Джаки. — Не прави нищо…
— Той може да ни създаде проблеми — поклати глава Бърнис. — Разказва, че не ти си била ударена от колата… Подозира някаква конспирация.
— Нормална реакция, нищо повече — държеше на своето Джаки. — Познавам го. Едва не загина, след болницата вече е коренно различен човек. Иска да си вярва и това е всичко!
Останала сама, Джаки усети как решителността бързо я напуска и на нейно място идва чувството за вина. Ето до какво доведе единствената й любовна нощ! Пол знае всичко. Видял лицето на дубльорката, той неминуемо е стигнал до заключението, че нещо не е наред.
Горещо се надяваше, че нещата ще спрат дотук. Може би Пол ще започне да се съмнява в очите си, особено след като мине време и последиците от контузията отзвучат. Ще престане да задава неудобни въпроси и ще се заеме със собствения си живот. Ще я забрави и толкоз…
Ами ако не го стори? Парещ и тревожен, този въпрос започна да се появява във всяка от дългата поредица безсънни нощи. Планът им беше подготвен и реализиран безупречно, но една нощ на безумна страст заплашваше да го унищожи. Тогава всичко отива по дяволите: клетвата й за вярност на ордена, стремежът й да наследи легендарната закрилница на манастира — Дона ди Пиаве. Но Бог винаги влага елемент на изненада в своите действия. Така стана и сега.
На утрото след „смъртта“ си, Джаки влезе в параклиса и започна да се моли. Юлският ден обещаваше да бъде изключително горещ и задушен. Макар че още нямаше осем часа, термометърът показваше тридесет градуса. Молеше се за майка си. Много я обичаше, но дълбоко в душата си изпитваше и някакво презрение към нея. То по всяка вероятност се дължеше на факта, че мама безропотно понасяше съществуванието си в рамките на фамилията, приемаше за нормални дивите актове на насилие и смърт, които бяха част от ежедневието на Леонфорте. И с това се приравняваше към мъжете, които ги осъществяваха. В крайна сметка и тя беше грешница като всички останали.