Той набързо обясни плана си да станат богати на гърба на „Интертемпорална застрахователна корпорация“.
— А те наистина ли ще платят? — попита Байртър.
— Ако не успеят да докажат измама, ще платят.
— И ще платят толкова много?
— Да. Предварително съм проверил. Обезщетението за удвояване на личността е фантастично високо.
— Това още не мога да го разбера. Какво означава удвояване на личността?
— Случва се, когато човек, който пътува в миналото, има нещастието да мине през огледален поток в темпоралната структура — каза му Бартолд. — Това е много рядка случайност. Но когато възникне, тя е катастрофална. Някой човек е отишъл в миналото, значи. Но се връщат двама, напълно идентични.
— Охо! — възхити се Байртър. — Значи това било двойното обезщетение!
— Точно така. Двама души, неразличими един от друг, се връщат от миналото. Всеки се чувства истински и се смята за единствения, който може да притежава собствеността, работата, съпругата и така нататък. Помежду им не може да има съжителство. Единият трябва да загуби всички права, да изостави настоящето си, дома, съпругата и службата си и да отиде да живее в миналото. Другият остава в своето време, но живее в постоянен страх, съжаление и вина.
Бартолд млъкна, за да си поеме дъх.
— Така че при тези обстоятелства двойното обезщетение представлява на първо място известно спокойствие — продължи той. — По такъв начин двете страни биват компенсирани за останалите неприятности.
— Хммм — замислено произнесе Байртър. — Често ли се е случвало такова удвояване?
— Не повече от десетина пъти през историята на пътуванията във времето. Има предпазни мерки, като например да не се приближаваш до парадоксалните точки, да спазваш бариерата от хиляда години.
— Ти си пропътувал повече от хиляда години — отбеляза Байртър.
— Поех този риск и спечелих.
— Интересно. В това нещо с двойно обезщетение има бая пари. Защо други не са се опитали?
Бартолд се усмихна тъжно.
— Не е толкова лесно. Някой път ще ти кажа защо. Но сега, на работа. Съгласен ли си да го направим?
— С тези пари бих могъл да стана барон — заговори мечтателно Байртър. — Може би даже крал на Ирландия! Съгласен!
— Чудесно. Подпиши това.
— Какво е то? — попита Байртър и се смръщи към документа, който Бартолд бе поставил пред него.
— В него просто се казва, че след получаването на съответната компенсация от „Интертемпорална“ ти веднага ще отидеш в миналото, което сам избереш, и ще останеш там, без да предявяваш повече никакви претенции към настоящето. Подпиши го като Евърет Бартолд. Аз ще попълня датата после.
— Но подписът… — започна да възразява Байртър, но млъкна и се ухили. — Чрез хипнозата аз знам всичко за обучението чрез хипноза и за възможностите си, включително и факта, че ти няма защо да ми отговаряш на въпросите. Защото щом ги задам, аз вече знам и отговорите. Огледалният поток също ми е ясен, между другото. Затова ти ме хипнотизира да стана левак. И естествено присадените ми пръстови отпечатъци са точно обратни. Като че ли гледани в огледало.
— Правилно — каза Бартолд. — Други въпроси?
— Засега нямам. Даже няма нужда да сравнявам подписите. Знам, че ще бъдат идентични, освен… — Той пак млъкна и се ядоса. — Ама това е страхотен номер! Аз ще пиша отзад напред!
Бартолд се усмихна.
— Естествено. Как иначе би могъл да ми бъдеш огледален образ? А пък ако решиш, че ти харесва моето време и се опиташ да изпратиш мен в миналото, помни за предпазните мерки, които съм взел предварително. Те са напълно достатъчни, за да те изпратят на планетоида затвор за цял живот.
Той подаде документа на Байртър.
— Не си пропуснал нищо, нали? — каза Байртър, докато подписваше.
— Опитвам се да предвидя всичко. Защото отиваме в моя дом и моето време все пак и аз имам намерение да си ги запазя. Хайде. Трябва ти едно подстригване и общо излъскване.
Двамата се насочиха към флипера.
Мейвис Бартолд нямаше защо да се бои, че ще преиграе. Когато двамата Евърет Бартолд застанаха пред входната врата в еднакви костюми, с еднакво изражение на притеснение и когато и двамата казаха: „Хммм, Мейвис, ще трябва да ти обясня“, просто й дойде много. И това, че знаеше предварително, не й помогна. Тя изпищя, размаха ръце и припадна.
После, след като двамата съпрузи я свестиха, тя успя да се посъвземе.
— Направи го, Евърет! — възкликна тя. — Евърет??
— Това съм аз — каза Бартолд. — Запознай се с моя роднина, Конър Лох мак Байртър.
— Това е невероятно! — извика госпожа Бартолд.
— Значи си приличаме? — попита съпругът й.