Саможивец и странник.
А иначе, много отдалечен от действителността.
Затова беше съвсем разбираемо и дори предвидимо, че Избраната седма бригада на тюлените — една напълно параноична, умерено независима и фиктивна военна група — прие този дрипав изгнаник в своето малко изолирано общество…
Те обичаха да разговарят надълго и нашироко и често цитираха Светото писание, а той слушаше добре. Те харесваха гърмежа на оръжията, лова и бракониерстването из околните гори, ядяха прясно убит дивеч, зареждаха се с муниции, пиеха домашно приготвено вино от билки и разговаряха в късните вечерни часове как да провокират правителството, а той се отвращаваше от месото, оръжията, алкохола и престъпленията от всякакъв вид. Те гордо разказваха за дарената им земя, върху която тяхната общност е била изградена като независима от правителството, но никога не пропускаха да осребрят чековете за инвалидните си пенсии, държавни помощи и социални осигуровки, а той си даваше вид, че не е свързан с никаква правителствена помощ. Те се наслаждаваха на плътските удоволствия колкото е възможно по-често, за да поддържат „генетичния си изблик“ в най-добра форма, така че да успеят да презаселят земята, обречена на ядрено унищожение, а той беше приел безбрачието.
Мъдреца успя все пак да стане желан слушател и приятно развлечение. А най-хубавото беше, че той прибави някои от необходимите стоки към прилежно складираните им запаси. По природа те бяха напълно суеверни, но усетиха, че някак, по все още неразбираем за тях начин, той можеше да им е полезен през следващите дни.
Така му позволиха да остане.
Единодушно, разбира се, и поради предсказуема егоистична причина: ако бяха достатъчно търпеливи и минимално великодушни, този слаб мистик с рошава брада и хлътнали очи можеше някой ден да им помогне да прозрат съкровената истина, която толкова упорито твърдеше, че вижда.
И така от няколко седмици те се надяваха.
Затова, ако се погледне назад, е разбираемо защо те се по-чувстваха обезпокоени, но не и изненадани, че съжителят им, Мъдреца, изведнъж започна да мърмори за жената, когато всички възрастни мъже се събраха около тлеещия огън — към края на късната вечерна среща.
В началото тихите му, сливащи се, почти неразбираеми думи, прекъсвани от периодично мълчание, слабо привличаха вниманието им. Мъжете отдавна бяха свикнали с откъслечните му опити за общуване и разговорите им се водеха свободно сред неговото мрънкане.
Срещата продължи.
Но Мъдреца упорстваше по някакъв начин да общува с ближните му неприобщени хора… и изведнъж, сякаш беше теглен от някакви вътрешни демони, думите му започнаха да прииждат като от бързо преливащ язовир.
И в този момент той изцяло прикова вниманието им.
Голяма част от това, което казваше, представляваше чисто бръщолевене и съвсем малко беше разбираемото. Той се нарече Тирезий и твърдеше, че е бил измамник и мошеник още преди Хера, съпругата на върховния гръцки бог Зевс, да го ослепи, да му се довери и да го изпрати на земята като свой пратеник-пророк за онези, които търсят истината.
Това обясняваше, шушнеха помежду си събралите се на срещата, и въздържането, и тъмните очила, и стария му бастун, с който не се разделяше, но не и стария мотопед, който осигуряваше придвижването на побъркания старец — лъкатушещо, шумно и бълващо пушек.
Неразумни, несвързани безсмислици се изливаха от устата му и все още никой не ги разбираше и не им обръщаше внимание, както много често се случваше при предишните им, обикновено безцелни и безрезултатни срещи. Дори когато въглените в огъня започнаха едва да тлеят, никой не дръзна да прекъсне смайващия поток от думи, за да не привика още беди.
Сякаш самият Бог внезапно се беше появил пред мъжете от Избраната седма бригада на тюлените, за да предложи своето прозрение за важното значение на тяхната самоналожена изолация.
Но имаше още неща.
Още много неща.
— Звярът ще се върне — съобщи Мъдреца уверено, което не бе насочено към Социалния Звяр, който ги осъди да избягат и да се заселят в планините преди много години, а по-скоро към Голямата стъпка, съществото, което всички от групата освен Мъдреца твърдяха, че са виждали поне веднъж… но не и наскоро. Правителството все още е ваш враг — напомни им той, както винаги.
— Но не по същия начин. То може да се промени пред вашите очи.
Нищо не е такова, каквото изглежда.
Мъдреца често повтаряше тази фраза по време на несвързаната си реч.
Нищо не е такова, каквото изглежда.
— И жената ще дойде — настойчиво наблягаше той отново и отново.
Скоро.
Някой ден в настоящето.