— Май трудно ще го открия — казах аз, като се изправих. — Е, благодаря за помощта.
— Ти нали си плати.
— Така е. Ако продължавам да хвърлям пари на вятъра, накрая и на мен ще ми потрябва някой и друг долар. Май е време да си вървя.
Той посочи кутията с бира до мен.
— Не си я довършил.
— Да, но тя почти ме довърши — казах аз и се запътих към изхода.
II
Администраторът в хотел „Кълвър“ — мазен, загладен тип, който гонеше шейсетте, ми каза, че Хелън е в коктейл-бара. Тя явно нямаше намерение да остави сметката си за разходи да залежава.
Забързах се през фоайето, за да й помогна. Нямаше и следа от нея в лъскавия бар и аз реших, че е отскочила до тоалетната.
Избрах една тиха маса в ъгъла, където бихме могли да поговорим, когато тя се върне, и седнах.
В залата имаше около дузина двойки, като всички се опитваха да създават впечатлението, че са от филмовия бизнес. Моето появяване предизвика сериозно раздвижване. Двойка възрастни мъже с надежда ми показаха отпуснатите си профили. Една млада червенокоса дама в зелена вечерна рокля с открити рамене, която й седеше като втора кожа, ми показа крака си, търсейки усилено несъществуваща бримка. Една блондинка демонстрира таланта си като дари тавана с мила и куха усмивка. За момент се стреснах, после се сетих, че в Холивуд всеки непознат е режисьор, докато се окаже обратното.
Дори барманът започна да прави фокуси с бутилката и не престана с номерата си, докато ме питаше какво ще пия. Усмивката му беше ярка като неонов надпис.
— Скоч — казах аз достатъчно високо, за да ме чуят всички в залата. — Една шепа ще свърши работа. Съблечи го. Предпочитам го голо.
— Да, сър. Разбира се, сър. — Барманът направи стойка като ловджийско куче. — В киното ли работите, сър?
Всички в бара заеха стойка. Ако Хелън беше с мен, можех да продължа да блъфирам, но без моралната й подкрепа, нервите ми не издържаха.
— Кой ли би работил в киното, за бога? — казах аз.
Интересът, който бях предизвикал, изчезна като пясък между пръстите. Момичето, което ми показваше крака си, го скри с бързо презрително движение. Моят момент беше отминал.
Барманът дойде и сложи пред мен висока чаша до половина пълна с уиски и натрошен лед. Взе парите ми, сякаш бяха заразени с чума.
Страшно ми олекна, когато видях Хелън да се носи към мен. Изглеждаше чудесно в строга маслиненозелена рокля и бяла панделка на тъмната коса. Седна до мен.
— Водиш ли ме вече или ще ти е първото? — попитах подозрително.
— Пих вече едно — отвърна тя весело. — Сега ще взема сухо мартини.
Тя ме потупа по ръката.
— Толкова се радвам, че дойдох. Хотелът ми харесва. И стаята е прекрасна, а вече два пъти ме взеха за филмова звезда.
Дадох знак на бармана.
— Това е нищо. Мен ме взеха за режисьор и мога да ти кажа, че в Холивуд това е най-важната личност.
Барманът се появи и повдигна вежди с безразличие. Поръчах едно голямо сухо мартини.
Докато той го приготвяше без всякакъв ентусиазъм, Хелън каза:
— Не си се забавлявал с Фаншоу през цялото това време, нали?
— Знам ли и аз — върнах на удара. — Можех да прекарам една доста бурна вечер. Той ми каза, че разполага със списък от телефонни номера, дълъг цял лакът и с готовност би го споделил с мен.
— А ти какво му каза? — Хелън огледа носа си в малко огледалце, остана доволна и прибра огледалцето.
— Е, бях изкушен, разбира се — казах безгрижно, — но размислих и реших да не изпускам питомното, за да гоня дивото. Не съм чак толкова предприемчив.
Барманът постави мартинито на масата, прибра своя дял и се върна зад бара.
— Реших да поогледам кантората на Дени — продължих аз. — Ще разбереш, като поработим рамо до рамо, че твоят съпруг не обича да си губи времето. Както изглежда, няма да е лесно да открием нашия приятел Дени. Портиерът не можа да ме насочи към никаква следа и тъй като е важно да намерим мистър Дени колкото е възможно по-бързо, реших след една хубава вечеря с теб, да се върна в кантората му с надеждата да открия в личните му книжа някакъв ориентир за неговото местонахождение. Харесва ли ти тази идея?
— Искаш да кажеш, че ще влезеш с взлом? — попита Хелън, като разтвори широко очи.
— Може и така да се каже. Вратата не изглеждаше много солидна.
— Ще дойда с теб.
— В никакъв случай — казах твърдо. — Това не е момичешка работа. Ти ще останеш тук, а аз ще ти дам пълен отчет, когато и ако се върна.
— Идвам с теб — каза тя със същата твърдост. — Впрочем сигурно би било по-добре, ако ти останеш тук, а аз свърша работата сама. Едно момиче ще се справи с това много по-лесно и с по-малко шум.