— Виж сега — казах. — Това е работа за опитен детектив, а не за аматьор. Ти няма да можеш да се вмъкнеш. Става дума за влизане с взлом, справяне с ключалки — тънка работа. Бих искал да видя как някоя фуста отваря заключена врата.
— В такъв случай ела с мен и ще видиш — каза тя.
III
Излязохме от хотел „Кълвър“ малко след 11. Времето след 8 часа бяхме запълнили с още няколко чашки и отлична вечеря и докато се хранехме, обсъдихме застраховката на Джелърт. Беше ми интересно да чуя мнението на Хелън сега, когато бе имала време да осмисли случая, но тя не пожела да каже нещо определено.
— Зная, че тази работа изглежда съмнителна — каза тя, — но това съвсем не означава, че има нещо. Застраховката може и да е направена с рекламна цел. Звучи убедително. Алън е добър агент и ще загуби много, ако сгафи. Щом той е доволен, а хич не е лесно да бъде заблуден, тогава с ония двамата всичко е наред Когато говорих с Тим Андрюс, той ми каза, че напълно одобрява полицата. Изказа много високо мнение за Алън. Каза ми, че бил готов да акцентира полицата, така както била оформена, просто защото Алън е участвал в съставянето й. Струва ми се, че е прав. Разбира се, Медъкс не си пада по Алън. Той намира кусур на всяка полица, но, от друга страна, не трябва да забравяме, че надушва неприятностите по невероятен начин. Досега никога не е бъркал и е възможно Алън да е бил прекаран.
— Знам — отвърнах аз. — Но това, което ме тревожи е: ако има измама — как ще бъде убито момичето. Засега имам само една идея.
Разказах й за клаузата за неизправната електрическа инсталация и как тя не покрива екзекуция на електрическия стол.
На Хелън не й хареса много тази идея.
— Но колко често екзекутират жени? Ако има измама, без съмнение този, който е в дъното, ще направи така, че със сигурност да прибере парите.
— Идеята ми е, че тя вече е извършила убийство — обясних аз — и прави тези застраховки, за да си гарантира най-добрата защита, ако я спипат. Съгласен съм, че възможността тя да отиде на електрическия стол е малка, но докато съществува, ние и останалите компании ще организираме защитата й, за да се осигурим срещу евентуален иск.
Но Хелън хич не си падна по идеята. Стори й се твърде фантастична.
— Ако има измама — каза тя сериозно, — тогава тя е заради пари. В това съм сигурна. Всичко дотук прилича на подготовка на някой илюзионист за хитър фокус. Докато привлича вниманието ти с дясната си ръка, той прави номер с лявата. Може и да бъркам, пък и само си губим времето в приказки, преди да сме се срещнали с ония двамата, но не забравяй какво ти казах. Ако е измама, ще трябва много да внимаваме да не извадят внезапно някой скрит коз.
— Да не си ясновидка? — казах аз. — Или се проявява прословутият ти инстинкт?
Тя се засмя.
— Не зная, скъпи. Просто изказвам мислите си на глас Може и да съм на съвсем погрешен път.
Спряхме дотук. След вечеря се качихме да се преоблечем Взех от куфара си шперц и един полицейски пистолет калибър 38. Хелън намъкна широки панталони и тъмно яке, а косата си прибра под стегната барета.
Взехме асансьора до подземния гараж Служителят скочи на крака, когато видя Хелън, и засия в усмивка.
— О’кей, мис. Веднага ще я докарам — каза той с готовност и изчезна.
— Ако бях слязъл сам, той нямаше и да се помръдне — казах аз. Да не би да си го обработила?
— Просто бях учтива с него, нищо повече — отвърна Хелън хладно.
— Ще ми се да те бях видял — казах аз, докато служителят караше шикозния Буик по коридора от коли. — Та той дори го е почистил.
— Напълних резервоара, госпожо — каза служителят, като изскочи от колата и започна да лъска предното стъкло, — а преди това я измих.
Той плъзна поглед по фигурата на Хелън, която си струваше да бъде огледана в това облекло.
— Забелязахте ли съединителя? Е, аз го оправих.
Тя му благодари със сияйна усмивка, докато аз му бутнах един долар в ръката. Той го взе, без да откъсва очи от нея.
— За една бройка да забия един юмрук в носа на този тип. Забеляза ли как те гледаше? — казах, докато карах нагоре към изхода.
— Понякога, мистър Хармъс, вие ме гледате по съвсем същия начин — отвърна тя — и аз не си спомням да съм ви удряла с юмрук по носа.
— Няма значение. Сега приближаваме четвърта улица. Има паркинг на Войл авеню. Няма да е зле да оставим колата там, да не вземат ченгетата да станат любопитни. И не забравяй, мила, ако нещо се обърка-бягай. Да сме наясно по тоя въпрос. Аз ще се оправям. За това ми плащат. А ти използвай хубавите си крачета.
— Какво може да се обърка?
— Нямам представа, но по-добре да имаме готов план за действие за всеки случай. Ако се появят ченгетата или стане нещо, изчезвай бързо. Върни се в хотела и ме чакай.