— Да — каза Хелън, като скочи в леглото. — Престани да се правиш на детектив и да заспиваме. Известно ли ти е, че минава два?
— Трябва да знаете, мисис Хармъс — казах аз, като се изправих, че един детектив не може да си позволи да спи. Той трябва да бъде на линия по всяко време на деня и нощта.
— Доколкото си спомням, ние се разбрахме, че ти си Глупак № 1 в страната и че хич не те бива за детектив — каза Хелън, като се зави до раменете. — Престани да се надуваш и лягай.
IV
На следващата сутрин, малко след 9.30, след закуската, която ни поднесоха в леглото, ние хванахме телефонния указател и направихме списък на всевъзможните театрални агенции в града. Бяха цял легион и когато свършихме, списъкът бе дълъг колкото ръката ми.
— Сигурно ще ни се родят внуци, докато свършим с всичките — казах аз с отвращение. — Господи! Какво ли печелят тия типове при такава конкуренция.
— Може да имаме късмет и от първия път да уцелим някой, който ги познава — каза Хелън с надежда. — Скъсай списъка на две. Аз ще взема едната половина, а ти опитай с другата.
— Много мило от твоя страна — казах аз. — Но ти не си длъжна да го правиш, ясно ли е? Трамбоването по улиците, задаването на идиотски въпроси и пъхтенето нагоре-надолу по стълби е това, за което на мен ми плащат. Теб те наеха, за да мислиш.
— Така и ще направя — отвърна Хелън. — Дай ми списъка и да започваме. Ще се срещнем ли тук в един часа за обяд?
— Добре. Съсредоточи се върху едноличните фирми. Големите едва ли ще знаят за момичето. И се пази!
Въоръжен с моя списък, аз се хванах за работа. Това не беше от нещата, които обичам да върша, но такива винаги изникват и знаех от опит, че търпението се възнаграждава. Издирването на някой изчезнал, както би ви казало всяко ченге, е 90% трамбоване, 5% вдъхновение и 5% късмет.
След няколко часа упорито влачене нагоре-надолу по стълби и кантори, аз стигнах до извода, че преизпълнявам плана по трамбоването и изоставам с късмета. До момента бях посетил десет агенции, само за да бъда посрещан с безизразното и незаинтересовано: „Не съм чувал за такава“, когато питах за Сюзън Джелърт. Не бяха чували и за Брад Дени, нещо повече — нямаха и такова желание.
Беше горещ ден и към 11.30 се чувствах като старец, който е прекалил със сауната в някоя турска баня. Реших да вляза в една дрогерия, за да ми отпочинат краката и да изпия едно кафе. Трябваше да обходя 22 театрални агенции и всичките се намираха на последните етажи на различни сгради, които още не се бяха уредили с асансьор. Реших, че няма да е зле да се консултирам с възрастния продавач, който ми сервира кафето.
— Опитвам се да открия едно момиче от шоу-бизнеса — казах аз, като попивах потта от лицето и врата си. — Името й е Джелърт, Сюзън Джелърт. Да си чувал за такава?
— Сюзън Джелърт? — повтори той и поклати глава. — Не мисля. Корин Джелърт, но не Сюзън. Може и да са сестри. Чух отнякъде, че Корин Джелърт има сестра.
— Коя е тази Корин Джелърт? — попитах аз, без голяма надежда, макар че името не бе от тези, които чуваш всеки ден.
Онзи се ухили, като демонстрира три зъба и голяма част от венеца.
— Едно време доста си я биваше. Честичко наминаваше тук. Същинска лудетина — не съм срещал по-откачена от нея.
— В какъв смисъл — лудетина?
— Не й пукаше за нищо и за никого. Правеше стриптийз в Кийхолд клъб на 10-та улица преди около 6–7 години. Една нощ така се отряза, че излезе направо от клуба на улицата гола като дланта ми. Има късмет, че ченгето, на което налетя, я познаваше и бързо я разкара от улицата. Страхотно маце, можеш да ми вярваш.
— Знаеш ли къде е сега?
— Нямам представа. Не съм я виждал вече три години. Чух, че се е омъжила. Зная само, че заряза шоу-бизнеса, а може и шоу-бизнесът да я е зарязал.
— Да си срещал някога един тип — Брад Дени? Трябва да е импресарио.
— Май не. Но защо не прескочиш до Моси Филипс от другата страна на улицата? Той, струва ми се, е фотографирал всеки от шоу-бизнеса по едно или друго време. Е, не големите звезди, разбира се, но целия дребосък с положителност. Всичките ходят при Моси. Може би той ще ти помогне.
Това изглеждаше добра идея. Платих кафето, благодарих му и отново излязох под палещото слънце.
На отсрещната страна имаше малко фотографско ателие с много лъскави снимки зад витрината. Фирмата беше изписана с избледнели златни букви:
Бутнах вратата и влязох в миниатюрното помещение. Вътре имаше един тезгях, който разделяше наполовина и без това малкото пространство, и четири големи табла със забодени на тях снимки на момичета от шоу-бизнеса, танцьори, ченгета, акробати и комици. Някакъв звънец избръмча остро, когато вратата се отвори. Мина доста време, преди някой да се появи.