— Имаш ли нещо против да започнеш от самото начало? — попитах аз. — Разбира се, ако желаеш да разбера за какво говориш.
— Добре, ще започнем от самото начало — каза той, — но слушай, за бога. — Докато аз бях в Ню Йорк през юни — продължи той, — Гудиър отишъл в Холивуд във връзка със застраховката на Джойс Шърмън срещу обир и пожар. Джойс Шърмън, филмовата звезда.
Като се има предвид, че Джойс Шърмън беше почти толкова известна, колкото Джоан Бенет1, не беше необходимо да ми казва коя е тя, но Медъкс никога не вярваше, че някой друг може да знае нещо за някого.
— След като Гудиър уредил подновяването — продължи Медъкс, — той отишъл на бар, вероятно да отпразнува случая — един пример за това как нашите агенти пилеят времето на компанията. Но това е друга тема. — Той тръсна пепел от цигарата върху купчината непрегледани полици на бюрото и продължи: — Според думите му излиза, че се заприказвал с някакъв тип — Брад Дени, дребен театрален агент. Разговорът се завъртял около застраховките срещу злополука и Дени казал на Гудиър, че едно момиче, чийто импресарио бил той, се интересува от лична полица срещу злополука. Само това да беше, Гудиър трябваше да се усъмни. Полиците срещу злополука, както знаеш, трябва да се продават, а не някой да дойде и да те моли за такава. И когато този някой отвори дума за застраховка срещу злополука за друг човек, предупредителният звънец трябва да се е обадил. Но това не важи за маломерния мозък на Гудиър, който си представял единствено как комисионният процент от сделката ще улесни изплащането на чудесната му нова кола. Той си уредил среща с момичето за същата вечер в хотел „Корт“. А това е друг повод да заподозре, че има нещо. — Медъкс продължи, като размахваше заплашително показалец срещу мен. — Дори аз зная, че хотел „Корт“ е един бардак, където стаите се наемат на час без излишни въпроси. През живота си съм бил само веднъж в Холивуд и тогава прекарах там четири часа.
Ухилих се цинично, за да изразя възхищението си.
— Е, от това, което чувам, излиза, че не си си губил времето — казах аз.
— Не се занасяй! — излая Медъкс и ме загледа свирепо. — Един застрахователен агент, който си знае работата, няма да си търси клиенти сред наемателите на хотел „Корт“. Проблемът на Гудиър е в това, че поставя комисионния процент на първо място, без да мисли, че аз ще трябва да оправям неговите бъркотии.
Издадох сумтящи звуци. Гудиър беше мой приятел.
— Той се срещнал с момичето. Името й е Сюзън Джелърт — продължи Медъкс. — Тя проявила интерес към лична застраховка срещу злополука за сто хиляди долара. Както изглежда, тя е от шоубизнеса, но засега все още пробива. Идеята й е да използва застраховката за реклама. Не виждам как пресата ще се впечатли от това, че една нищо и никаква актриса Се е застраховала срещу злополука за сто хиляди долара, а и Гудиър не си направил труда да попита. — Той яростно подръпна големия си нос и продължи. — Ако аз бях там, щях първо това да попитам. Според нея полицата ще бъде използвана само за реклама. Тя заявила, че двамата с Дени нямат никакви пари и щели да се съгласят за застраховката, само ако вноската е малка. Това е бил моментът, когато Гудиър е трябвало да се разкара, но той не го сторил. Той ги осведомил каква е вноската за пълна застраховка и те били на път да се откажат. — Той спря, за да попита: — Как ги се струва тази работа?
— На мен ми звучи съвсем убедително — казах аз. — Лично аз виждам как може да бъде използвана една застраховка за сто хиляди долара с рекламна цел. Местните вестници ще клъвнат, но от друга страна, може би аз нямам твоята проницателност.
— Да — каза Медъкс горчиво, — ти си като Гудиър. Никога не виждаш по-далече от носа си.
Оставих забележката без коментар и попитах:
— И какво е станало след това?
— Момичето и Дени направили предложение. Те подчертали, че застраховката не ги интересува заради изплащането на обезщетение, а само като средство името на момичето да се появи във вестниците. Техният план предвижда ние да не носим отговорност за определени рискове, които ще бъдат изброени в полицата. По този начин, според тях, застрахователната вноска може да се сведе до минимум и те пак ще притежават документ, който да могат да покажат на вестниците, ако някой се усъмни в съществуването на полицата.