Зяпах снимките й се чудех колко от тези хора са още живи-повечето от тях, изглежда, бяха клиенти на мистър Филипс от времето, когато е започнал бизнеса си. Чух леко покашляне зад гърба си.
Обърнах се.
Висок, побелял негър с тъжно лице стоеше зад тезгяха и ме гледаше с любопитство и надежда. Със своите седемдесет и пет години той се справяше с лекота. Рединготът му, тясната вратовръзка и безупречно чистият нагръдник бяха реликви от миналото.
— Добро утро — каза той, като отпусна костеливите си ръце на тезгяха. — Мога ли да ви помогна?
— Надявам се да можете — отвърнах аз и като начало пуснах в ход широката си, приятелска усмивка. Той реагира като дружелюбно настроено куче, на което щракаш с пръсти. Зъбите му се оказаха значително по-бели и по-големи от моите. — Трябва ми малко информация — продължих, като сложих визитната си картичка на тезгяха пред него.
Той проучи картичката и кимна.
— О, да, мистър Хармъс. Познавам добре вашата компания. Синът ми се застрахова при вас. Той има много високо мнение за хората ви.
— Това е чудесно — казах аз и му подадох ръка. — Опитвам се да издиря едно момиче от шоу-бизнеса във връзка с нейната застрахователна полица.
— Бихте ли влезли в ателието? Ще можете да се разположите удобно, а и е малко вероятно някой да ни обезпокои.
Той вдигна капака на тезгяха и аз го последвах в една удобно мебелирана стая, част от която явно служеше за ателие. Голям, старомоден фотоапарат, покрит с кадифе, стоеше на триножник, насочен срещу обширно платно от сива канава, на което бяха нарисувани няколко доста абсурдни облака.
Седнахме един срещу друг в столове като вани — доста удобни, ако ви харесва да седите изправен като свещ.
— Не обръщайте внимание на обстановката — каза Филипс с нотка на извинение. — Зная, че изглежда много старомодна, но на хората от шоу-бизнеса така им харесва. Те са доста консервативни и суетни и няма да ми е от полза да променя каквото и да е, дори и нещо дребно. Да не говорим за цялостно осъвременяване.
Не му повярвах и за секунда. Казах, че зная как е с тия от шоу-бизнеса.
— Кое е момичето, от което се интересувате, мистър Хармъс? — тъжните очи ми казаха, че е наясно, че не съм повярвал.
— Името й е Сюзън Джелърт, а неин импресарио е Брад Дени. Нищо повече не зная за нея.
— Сюзън Джелърт? — челото на Филипс се набръчка. — Но да, сестрата на Корин Джелърт. Тя ли ви трябва?
— Нямам представа. Не знам дали има сестра или не.
— Тя трябва да е. Корин беше по-умната. Имаше доста талант. Сюзън беше едно малко красиво създание, но се страхувам, че тук нямаше кой знае колко — и той почука по костеливото си чело. — Те са близначки и ако не е цветът на косите, човек направо не може да ги различи.
— Близначки? — казах аз и се наведох напред.
— Да. Наистина забележителна прилика. Сюзън е руса, а Корин тъмнокоса. Веднъж изпълниха заедно един номер. Сюзън носеше тъмна перука и заблуди публиката — той се изправи. — Имам някъде тяхна снимка. Може би искате да я видите?
Казах, че е така. Опитвах се да си дам сметка дали съм попаднал на нещо важно.
Старият негър се рови доста време в купчина снимки, които извади от една папка. Зрението му изневеряваше и той практически си завираше носа във всяка снимка, преди да успее да я различи. Бях готов да се изкатеря по стената от нетърпение, когато той неочаквано изгрухтя леко от задоволство и се приближи с една снимка дванайсет на осем в ръката.
— Ето я — каза той, като ми я подаде. — Вижте що за номер беше. Не пожъна особен успех. Убеден съм, че Сюзън нямаше достатъчно талант да се конкурира със сестра си.
На снимката се виждаше момиче, което се любуваше на отражението си в огромно огледало. Едва когато е разгледах внимателно, осъзнах, че то стои пред празна рамка и няма никакво огледало. Отражението в действителност беше нейната сестра-близначка, застанала в същата поза. Наистина беше ефектно, а и момичетата си приличаха като две капки вода — хлапачки, които хващаха окото — хубави фигури и стройни крака. Бяха облечени в обичайните набрани полички и корсажи с пайети, каквито могат да се видят в програмите на стотици евтини кабарета.
— Имам снимка на Сюзън без тъмната, перука — продължи Филипс. — Ще видя дали мога да я намеря.
Докато търсеше снимката, аз го попитах дали има представа къде мога да открия Сюзън.
— Страхувам се, че не — отговори той. — Не съм я виждал от доста време. Корин се ожени преди около три години и напусна шоу-бизнеса. Чух, че била отишла в Буенос Айрес. Не зная с какво се занимава Сюзън сега. Не ми се вярва да има особен успех без сестра си, която, май ви казах, беше надарената.