Уилингтън, както изглеждаше, беше затънтено градче на около 120 мили от Лос Анжелос и Хелън смяташе, че ако напуснем хотела веднага след обяда, ще стигнем навреме за вечерното представление в Палъс тиътър.
Докато ядях и пиех, бях твърде зает, за да й разкажа какво съм открил, но щом се качихме в Буика и поехме по Фигеро стрийт, описах подробно срещата си с Моси Филипс.
— Близначки! — възкликна тя, като свърших. — Това ще развихри въображението ми! Тук може да е ключът на загадката, Стив. Не съм сигурна, но може и да става дума за подмяна на ролите.
— За бога! — казах аз. — Не усложнявай излишно нещата. Още не сме видели Сюзън, а пък Корин е в Южна Америка.
— Не знаем това със сигурност. Но би било забавно, ако можехме да прескочим и дотам, нали? Винаги съм искала да видя Южна Америка. Разправят, че мъжете там са чудесни.
— По-добре се съсредоточи върху карането и остави мъжа си да поспи! — отвърнах аз. — Докато ти си седяла цяла сутрин, аз не съм. А освен това, май прекалих с яденето.
— Добре, скъпи, тогава си подремни — каза тя съчувствено. — Току-що ми хрумна една идея. Ако реша, че е добра, ще те събудя, за да ти я кажа.
— Запази я за Уилингтън — отговорих аз и затворих очи.
Стигнахме Уилингтън малко след 7 ч. вечерта. Градът не беше кой знае какъв, но все пак изглеждаше малко по-добър, отколкото бях очаквал. Намерихме единствения хотел в една пресечка на главната улица.
След като се измихме и похапнахме набързо, ние се запътихме към театъра Както ни каза човекът от рецепцията, той се намираше на стотина — ярда по главната улица.
— Представяш ли си да живееш в такава дупка — казах аз, докато вървяхме по прашния тротоар. — Как ти се струва?
— Не е за мен — отвърна Хелън, като поклати глава. — Какви са плановете ти, Стив? Детектив ли ще бъдеш, когато отидеш зад кулисите или запленен поклонник?
— Детектив. Чул съм за другите полици и се безпокоя за безопасността на мис Джелърт. Такава е версията. Ще посоча опасностите, с които е свързана една полица за един милион; ще й обърна внимание, че някой заинтересован може да се изкуши да я очисти. Ще ми е интересно да видя реакцията й. Ако я предупредя директно, че сме наясно с подготвения план, тя може да загуби самообладание и да се откаже от замисленото. Бих искал също да разбера кой ще получи парите, ако нещо й се случи все пак.
— Искаш ли да дойда с теб или смяташ, че ще преча?
Ухилих се.
— Ти никога не пречиш, скъпа. Идваш с мен.
Палъс тиътър явно беше твърдо решен да докаже на зрителите, че не са си хвърлили парите на вятъра. Освен Скокливия Касиди, се появи и една певица, която ме накара да настръхна, един комик, който принуди Хелън да се изчерви, и накрая светлините изгаснаха, за да излезе Брад Дени, описан в програмата като „Момчето с щастливите крака“.
От разговорите, които се водеха шепнешком около нас, прецених, че дубликата беше дошла, за да види Сюзън. Забелязах, че мъжете превъзхождаха по брой жените приблизително шест пъти. Залата забръмча нетърпеливо, когато името на Дени проблесна върху светещото табло.
— Да беше излязла вече — промърморих на Хелън. — Тази потилия ме убива.
Нейният отговор бе удавен от трясъка на петчленния оркестър, който изведнъж се оживи. Светлините заляха сцената и един младеж в смокинг се появи с типична потропваща стъпка.
И двамата го наблюдавахме с интерес.
Беше хубав младеж: типично момче от колеж: рус, широкоплещест, с ослепителна усмивка и будни, бляскави очи. Въпреки че не беше Астер, той успя все пак да изпълни танца си с достатъчна жизненост, за да спечели одобрението на потящата се аудитория. Повторното му появяване обаче бе посрещнато с по-малко ентусиазъм. Публиката беше дошла заради Сюзън и вече ставаше неспокойна.
— На вид изглежда съвсем порядъчен — казах аз, когато Дени дойде до светлините на рампата, за да направи последния си поклон.
— Мисля, че е сладур — отвърна Хелън.
Когато последните аплодисменти отшумяха, Дени вдигна ръце.
— А сега, дами и господа — каза той, — имам огромното удоволствие да ви представя тази блестяща, смела и красива млада танцьорка, която два пъти всяка вечер рискува живота си, за да можете да видите най-сензационния танц на века. Дами и господа: Сюзън Джелърт в Целувката на смъртта!
Той отстъпи назад и се разнесоха два оглушителни трясъка на чинели, последвани от непрекъснато биене на барабаните. Публиката започна да тропа с крака и да ръкопляска, а светлината бавно намаляваше, докато сцената потъна в мрак.