Той млъкна, колкото да прелисти останалите документи върху бюрото си. Накрая намери каквото му трябваше.
— Това е полицата — каза той, почуквайки по документа. — Те тримата взели, че съставили списък на злополуките, които могат да предизвикат смърт и го вписали в полицата. — Той вдигна поглед и ме изгледа кръвнишки. — Следиш мисълта ми, нали? Ако това момиче вземе, та умре при някоя от изброените тук злополуки, ние не сме длъжни да плащаме, но ако умре при злополука, която не е отразена, няма да ни се размине. Загряваш ли?
— Да. Гудиър ли е съставил списъка?
— Тримата заедно. Ще ти го прочета. Слушай внимателно. Списъкът си го бива — той зачете от документа. — Застрахованото чрез тази полица лице не може да предявява претенции към компанията, ако загине при злополука, предизвикана от огнестрелно или хладно оръжие, отрова, огън или удавяне; при злополука, свързана с обществения транспорт; при самолетна или автомобилна катастрофа; при транспортно произшествие с велосипед, мотоциклет или каквото и да е превозно средство на колела; при самоубийство или вследствие на болест; при падане от голяма височина или от падащи предмети; от задушаване или удушаване; от попарване или каквато и да е рана на главата; при злополуки, свързани с домашни или диви животни, насекоми или влечуги; при неизправна електрическа инсталация или каквато и да е машина. — Той хвърли полицата на бюрото си и избърса зачервеното си, лъскаво лице с носна кърпа. — Как ти се струва сега?
— Нормално. Ти за какво се задръстваш?
Той бутна стола си назад, за да може по-свободно да размахва ръцете си.
— Като оставим настрана тези рискови ситуации, тя получава застраховка за сто хиляди долара при годишна вноска от петнадесет долара.
— В такъв случай ние я ограбваме — казах аз и се ухилих. — Гудиър е елиминирал всички рискове.
— Така ли мислиш? — Медъкс се наведе напред. — Ще се върнем на това по-късно. Чакай да свърша. Гудиър се допитал до шефа за предложението. Ако аз бях там, Гудиър щеше да изхвърчи с идеята си, преди да е разбрал какво става. За някакви петнадесет долара на година ние си просим да ни прекарат със сто хиляди. В тази работа няма смисъл. Когато казах това на шефа, той ми отговори, че наше задължение е да обслужваме клиентите и че не е възможно ние винаги да сме печелившата страна — той изсумтя яростно. — Чакай да видиш какво ще стане, ако това момиче умре и ни бъде предявен иск. Ще вдигне врява до небето и ще се опита мен да обвини — той вдигна полицата и я размаха срещу мен. — Тук пише черно на бяло, че ние ще платим сто хиляди долара, ако смъртта на това момиче бъде предизвикана от каквато и да е причина, извън отразените. КАКВАТО И ДА Е ДРУГА ПРИЧИНА! Не е ли това идеална възможност някой хитър мошеник да ни изиграе?
— Нима? — казах аз малко нетърпеливо. — Струва ми се, че Гудиър е изключил всички рискове. Освен това, не забравяш ли факта, че момичето само си е уредило застраховката? Как я виждаш тя да организира собствената си смърт по някакъв необикновен начин, за да увеличи състоянието си със сто хиляди долара? Не ми се вярва.
Медъкс се облегна назад. Доста време той не каза нищо, само ме фиксираше с поглед. Накрая каза:
— Зная. До вчера и аз мислех така. Но промених мнението си. Днес обядвах с участници в конгреса.
— Какво общо има това със случая?
— Много. Заприказвах се с Ендрюз от „Дженеръл лайъбилити“. Стана дума и за това момиче, Джелърт. Та той ми каза, че неговата компания е акцентирала застрахователна полица при точно същите условия и за същото момиче.
Той вдигна ръка, когато се опитах да кажа нещо.
— Почакай. Още не съм свършил. Пообиколих тук и там и разговарях с други хора от бранша. — Той започна да се рови в документите на бюрото си и накрая намери някаква хартийка. — Мис Джелърт е получила подобни полици на същата сума от други девет застрахователни компании, което й осигурява обща застраховка за един милион долара, при 150 долара годишна вноска. Е, сега как ти харесва?
II
Тиктакането на часовника върху бюрото изпълни тишината, която последва. Смачках цигарата си, запалих нова и бутнах кутията към Медъкс.
— Един милион! — казах аз и тихичко подсвирнах. — Това се казва пара. Но не доказва, че зад сделката се крие измама.
— За измамата няма съмнение — каза Медъкс мрачно. — Нещо повече: зад нея се крие убийство!
Погледнах глупаво.
— Чакай сега…
— Това е — каза Медъкс, като удари по бюрото. — Досега никога не съм бъркал за такова нещо; нито веднъж за двайсет години. Надушвам убийство!