— Къде да я намеря?
— Дала е адрес в Лос Анжелос.
Той погледна полицата:
— Четвърта улица, № 2567.
— Тук ли е Гудиър?
— Откъде да знам. Сигурно е в някой бар. Изчезвай сега и ме остави да работя. Но не забравяй — не искам шефът да разбере, че проучвам тази полица. Ако успея да докажа, че има измама, искам аз да съм този, който ще влезе при него и ще го цапардоса с нея по главата.
Когато тръгнах към вратата, той ме спря.
— Защо не вземеш с теб жена си? Тя има акъл в главата и винаги бих предпочел нейната преценка пред твоята. Вземи я. Разходката ще й хареса.
— И аз така смятам — казах, без да пропускам удобния случай — но не мога да си позволя да я взема. Ти какво си мислиш — че аз съм направен от чисто злато?
Медъкс подръпна носа си.
— Е, добре. Можеш да харчиш за нея до 30 долара седмично — каза той щедро. — Пиши ги в представителните разходи.
— 30 долара? — казах аз и се засмях. — Че те няма да й стигнат и за храна. Откакто престана да работи за теб, тя разви невероятен апетит. Направи ги 100 на седмица и ще я взема.
— 30 долара! — излая Медъкс. — Нито цент повече! А сега изчезвай!
III
Успях да открия Алън Гудиър едва към седем часа същата вечер и странното е, че го спипах в един бар.
Алън беше красив млад юначага, висок и дългокрак, чевръст като совалка. Общителният му характер отваряше пред него вратите, които често се затръшваха под носа на неговите колеги. Той беше с около шест години по-млад от мен, а вече печелеше три пъти повече. Работеше в застрахователния бизнес едва от три години и през това време си беше създал репутацията на най-ловкия и преуспяващ пласьор. Миналата година той получи мечтаната от всеки награда „Уилямс“, връчвана от президента на Застрахователната асоциация на най-добрия пласьор през годината и вече се, носеха слухове, че тази година пак ще я грабне.
Той ми махна с ръка, докато си проправях път към него праз бара.
— Здравей, Стив — каза той, като бутна един стол към мен. — Какво те води насам? Къде е Хелън?
Той даде знак на келнера да ми донесе една бира.
— Търся те из всички долни кръчми — казах, като сядах. — Хелън си е вкъщи и се чуди къде се губя — или поне се надявам да е така.
Келнерът дойде и сложи халба бира до лакътя ми. Алън плати.
— Наздраве — казах аз, отпих една дълга глътка, въздъхнах и оставих бирата. — Добре ми дойде. Става дума за онова момиче Джелърт, Алън.
Той ме погледна изненадано.
— Какво има? Да не би да се интересуваш от нея?
— И още как. Медъкс също.
— Защо? Полицата беше одобрена преди три месеца. Тя е платила три вноски. Договорът вече се изпълнява и не можеш да го развалиш. Какъв е проблемът?
— Медъкс ми нареди да го анулирам веднага.
Лицето на Алън пламна. Той мразеше Медъкс, колкото и Медъкс мразеше него.
— Не можеш — каза той разпалено. — Шефът сам одобри тази полица и аз няма да позволя Медъкс да се бърка.
— Успокой се. Почакай да ти кажа какво е станало.
Казах му какво е открил Медъкс на конгреса.
— Така тя получава обща застраховка за един милион долара, Алън. Не можеш да обвиняваш Медъкс, че иска да провери, когато става дума за толкова голяма сума.
— Да провери какво? — настоя той. — Какво нередно има? Виж, Стив, ти не си се срещал нито с мис Джелърт, нито с Дени, докато аз съм — той се наведе напред загрижено. — Мислиш ли, че бих продал тази застраховка, ако не бях убеден, че при тях всичко е наред? Откакто съм в този бизнес не съм имал нито един провал, а и не смятам да имам. Искам отново да докопам наградата, а ако с тази полица стане гаф, няма да я получа. Тези двамата са о’кей — на се съмнявай!
— Може и да са, но нищо не губим, ако направим обикновената проверка.
— О, проверявай, щом искаш — каза той сърдито. — На мен не ми пука. Но зная кой се крие зад това. Дали този тлъст тип Медъкс се е запитал колко ще получа аз от сделката? Добре, нека пресметне и може би тогава няма да бъде чак толкова сигурен, че мисля само за комисионния процент. Нищо не печеля от сделката. Тя беше само загуба на време, но исках да помогна на тези двамата. Те са почтени хора и се нуждаят от помощ. Така прецени и шефът.
— Представяш ли си как ще кажа това на Медъкс?
— По дяволите Медъкс! Тези двамата се нуждаят от реклама. Те са на дъното и се опитват да изплуват. Зле са с парите. Обикалят малките градчета, играят по разни мрачни дупки, спят всяка седмица в различно легло и така безкрай. Конкуренцията в техния бранш е убийствена. Представи си какво ще стане, ако успеят по някакъв начин да привлекат вниманието на пресата — за тях ще се заговори. Затова залагат толкова на идеята за застраховката. Добре, признавам, не знаех, че те са се застраховали и другаде, но какво от това. Защо тя да не се обърне и към други компании? Представяш ли си ние да я застраховаме за един милион долара?