— И аз така казах на Медъкс. Той твърди, че зад тази история се крие убийство.
— Убийство? — Алън зяпна от удивление. — Този тип е луд. Трябва да го пенсионират. Това е невероятно. Е, добре, иди поговори с тях. Не възразявам. Виж ги за собствено успокоение. Готов съм да се обзаложа, че ще се съгласиш с мен, че около тях няма нищо съмнително.
— Сигурен съм, че си прав — казах аз успокоително. — Във всеки случай това ми дава възможност да прескоча до Холивуд. Къде да я намеря? Нейния г постоянен адрес ли е написан на полицата?
Алън погледна злобно.
— Не, не е. Адресът е на кантората на Дени. В момента те са на турне. Обикалят от град на град. Нямам никаква представа къде може да са сега. Предстои ги едно малко преследване.
— Това ме урежда — казах аз, като довърших бирата си. — Имам нужда от почивка. Между другото, Алън, онази клауза за неизправната електрическа инсталация… Твоя ли беше идеята или тяхна?
— На Дени, струва ми се — каза Алън озадачен. — Какво не ти харесва?
— Просто ми хрумна, че формулировката е малко странна. Защо не — смърт, предизвикана от електричество?
— Не виждам какво значение има — каза той нетърпеливо. — Ако бъдеш убит случайно от електричество, уредът или инсталацията трябва да бъдат неизправни. Ако не са, и човек все пак иска да умре, това е самоубийство. И в двата случая ние сме осигурени, така че какво те тревожи?
— Както и да е — казах. — Просто ми хрумна една идея. И нещо друго, Алън. Какво търси онзи отпечатък на полицата?
Той се облегна назад и ме погледна с досада.
— Знаеш ли, започваш да приличаш на Медъкс. Отпечатъкът попадна на полицата по случайност. Писалката пускаше и тя неволно размаза с палец петното. И какво от това?
Но отпечатъкът ме тревожеше. Не изглеждаше да е попаднал на полицата случайно. Беше твърде добре очертан.
— Сигурен ли си, че е било по случайност? Не е ли поставила умишлено отпечатъка на полицата?
— За бога! — избухна Алън и ми стана ясно, че вече ще загуби контрол над себе си. — Сега пък какво се опитваш да докажеш? Разбира се, че стана случайно. Видях го с очите си. А дори и да не беше така, какво значение има?
— Може и да си прав — казах аз. — Недей да се палиш толкова. Възложено ми е разследване и ти си единственият, който може да ми помогне.
— Съжалявам, Стив, но това може да накара всеки да побеснее. Както Медъкс я е подкарал, човек може да си помисли, че не иска да продавам полици.
Запалих цигара и попитах рязко:
— Спомена ли мис Джелърт кой ще получи парите, ако нещо й се случи?
Той решително закопча куфарчето си и посегна за шапката.
— И дума не може да става за иск — каза той с подчертана сдържаност, — а следователно и за облагодетелстване. Бързо ще разбереш това, ако си направиш труда да проучиш полицата. Става дума за рекламен фокус и нищо повече.
Той се изправи.
— Е, аз трябва да изчезвам, за да си събера багажа.
Придружих го до тротоара, където бяхме паркирали колите си.
— Довиждане, Алън. Не се впрягай. Нещата ще се изяснят.
— Няма да е зле да се изяснят — каза той. — Ако Медъкс продължи да се пречка, отивам право при шефа. До гуша ми е дошло от него. Ако не престане, ще напусна. Не са малко тези, които искат да работя за тях. Довиждане, Стив.
Той се качи в колата си, запали и потегли, като грубо превключи скоростите.
IV
Медъкс беше съвсем прав като каза, че би предпочел мнението на Хелън пред моето. Тя беше негова лична секретарка в продължение на пет години и бе развила невероятна интуиция за съмнителни искове. Беше дяволски умна и ми вземаше акъла с начина, по който пресмяташе вноските без помощта на таблица.
Още не мога да си обясня защо тя се ожени за мен, но зная защо аз го направих — тя готви като богиня, върти къщата икономично, говори за работа, когато аз поискам, учи ме как да се справям с Медъкс, щом се наложи, а това става твърде често, изглежда като филмова звезда, сама си шие дрехите и ме предпазва от дългове — нещо, което сам никога не постигах.
Имахме четиристаен апартамент на двадесет минути с кола от службата и понеже парите малко не ни достигаха, минавахме без прислужница — Хелън се справяше сама. Това, което спестявахме по този начин, отиваше за пиене и някое и друго кино.