Едно силно и мускулесто тяло се сблъска с моето. Стомана проряза сакото ми, достигайки до ребрата ми. Докато се смъквах, ударих бясно и юмрукът ми потъна в нечие лице. Някой изруга. Чух как ножът падна на пода. После ръцете се протегнаха, опипаха гърдите ми, зашариха и се плъзнаха към шията ми. Ритнах силно, когато стоманените пръсти се впиха в гърлото ми. Кракът ми срещна празно пространство и аз се претърколих по гръб. Коляно се блъсна в гърдите ми и ми изкара въздуха. Сграбчих дебелите космати китки и се опитах отчаяно да ги сваля от гърлото си, но пръстите бяха като менгеме. Не можех да ги помръдна. Кръвта започна да бучи в ушите ми. Усетих, че започвам да губя съзнание. Натискът върху гърлото ми беше страхотен. Който и да ме душеше, беше силен като бик.
Започнах да удрям. Моите юмруци се блъскаха в лицето му като снежинки в прозорец. Тъмнината се превръщаше в кипяща червена топка пред очите ми. Опитах се да вдигна ръце, за да ударя отново, но сега те бяха тежки като олово. Опитах се да извикам. После червената топка сякаш експлодира в главата ми и светът стана тъмен и безмълвен.
V
Шерифът бутна към мен бутилката уиски. Меките му сини очи не се откъсваха от лицето ми.
— Пийни си — каза той. — Изглеждаш така, сякаш би ти се отразило добре.
Пийнах си. Сякаш пиех мляко.
— Имаш късмет, че пристигнах навреме — рече той. — Този нож има доста делови вид.
Той кимна към тънкото острие, което лежеше на бюрото.
— И според мен — изграчих аз и погладих подутото си гърло. — Ти видя ли го?
— Той ме чу и изчезна. Дотичах толкова бързо, че си забравих пистолета.
Сипах си още едно. Знаех, че след малко ще започнат въпросите. Бях все още твърде разбит, за да мога да измисля нещо убедително. Разбирах, че си бях изгърмял патроните, а и тези на Медъкс също. Този шериф с мекия поглед нямаше да ме пусне, преди да получи задоволително обяснение, а той приличаше на човек, който няма да бъде задоволен лесно.
Беше преровил джобовете ми, преди да се свестя. Моят портфейл, разрешителното и визитните картички лежаха пред него на бюрото му. Той знаеше кой съм и кого представлявам.
— Виж, синко — каза той меко, — би могъл да свършиш в затвора за влизането си с взлом тук, но сигурно си имал причина. Дошъл си да идентифицираш момичето ли?
— Да — отвърнах аз.
— Била е застрахована при вас?
— Виж какво, шерифе, в страшна каша се забърках. Тя беше застрахована при нас, но ние подозираме измама. Смятаме, че е била убита. Дойдох, за да се уверя, че момичето е Сюзън Джелърт, а не нейната сестра близначка Корин Кон. Ако излезе наяве, че съм бил тук, това ще струва на нашата компания и на още девет други един милион долара.
Той сви устни и тихо подсвирна.
— По-добре ми разкажи всичко, синко — каза, като се настани в стола си. — Може би ще мога да помогна.
Учтивостта му не ме заблуди. Трябваше да му кажа, иначе щях да имам даже по-големи неприятности. Казах му. Отне доста време, но той чу цялата история, включително и за отвличането на Джойс Шърмън.
— Да, признавам, че изглежда малко неестествено — каза той, когато свърших. — Но вие сте на погрешен път. Момичето умря при нещастен случай. Не може и да става въпрос за престъпление. Положих голям труд да го проверя. Веднага щом Кон съобщи, че я е намерил мъртва, аз се запитах дали не я е убил той. Не ми харесваше този тип. Не му е чиста работата, затова отидох на острова, изпълнен с подозрения. Проверих много внимателно. Огледах стълбата: беше разкапана, както той каза, и единият й крак се беше прекършил. Имаше счупен прозорец и остатъците от стъклото бяха изцапани с кръв. Единствените стъпки в прахоляка извън хижата бяха на Кон и на момичето.
Ето кое го прави нещастен случай. Тя е била сама на острова, когато е умряла. Докторът смята, че е умряла около 3 часа следобед. О’кей, да му дадем плюс-минус час и половина за допустима грешка. Кон напуснал острова и дошъл в хотела към 10 часа сутринта. Има едно приятелче Джейк Оукли, който бракониерства по малко на Мъртвото езеро, когато Кон го няма. Той се скрил отсам и зачакал Кон да тръгне. Видял го как заминава. Останал да лови риба докато минало 4 часа следобед. Никой не е посещавал острова между 10 и 4 и половина, когато Кон се върнал. Оукли се скрил, щом чул Кон да запалва моторницата. Наблюдавал го как стига до брега. След две минути го видял да тича към пристана и отново да пресича езерото. Тогава Кон е намерил трупа на момичето и е тръгнал към мен. Оукли все още наблюдавал острова, чудейки се какво става, когато аз с моите хора и с Кон отидохме с моторницата до острова и започнахме претърсването. Когато аз пристигнах там, нямаше никой друг освен мъртвото момиче. Обърнах наопаки хижата и острова и се кълна, че нямаше никой. Било е нещастен случай. Избий си от главата идеята за убийство.