Оставих момчетата да търсят улики, без да ги откриват и излязох на улицата. Качих се на Буика. Вече имаше голяма тълпа пред магазина на Филипс. Новината, че е убит, беше плъзнала из улицата като горски пожар.
Отидох в една дрогерия в края на улицата и се обадих в болницата в Сан Бернадино. Казаха ми, че Хелън е прекарала добре нощта и няма никакви усложнения. Оставих съобщение, че се надявам да я видя утре вечерта.
Излязох от дрогерията и седнах в колата. Запалих цигара и се втренчих замислено в улицата, без да виждам нищо, като мозъкът ми беше зает с друго. Убеден бях, че Моси Филипс е бил убит, за да не може да говори. Това означаваше почти със сигурност, че мъртвото момиче беше Корин. Целият им план да получат един милион щеше да се провали, ако успеех да докажа, че Сюзън Джелърт е още жива. Убиецът на Филипс знаеше това. От изгорените фотографии излизаше, че Филипс беше имал снимки на Корин, показващи белега. Е, аз ги нямах, значи трябваше да опитам нещо друго.
Изведнъж ми хрумна, а не знам защо не ми беше хрумнало по-рано, че щом Корин е тъмнокоса, а Сюзън руса, ако мъртвото момиче е Корин, значи косата й е боядисана.
Бях вбесен от себе си, че не се бях сетил по-рано, когато оглеждах тялото в Спрингвил. Скочих от колата, върнах се в дрогерията и се обадих на шерифа Питърс.
Той звучеше доволен, че ме чува.
— Шерифе — казах аз, — имам причини да смятам, че мъртвото момиче е Корин Кон. Може да се докаже много просто. Би ли погледнал да видиш дали корените на косата й са тъмни?
— Нима мислиш, че тялото е още при мен, синко? — попита той с изненада — Джак Кон го изиска. Кремацията се извърши два дни след следствието.
— Кремираха ли я? — изкрещях аз. — Сигурен ли си?
— Сигурен съм. Не можех да направя нищо, щом като съдебният следовател се произнесе за смърт при нещастен случай. Кон имаше пълно право да изиска тялото. Но аз имам отпечатъци от пръстите й. Той ме помоли да ги взема и да ги регистрирам, защото каза, че ще има иск срещу застрахователните компании и той не искал да има някакви проблеми относно самоличността.
— Отпечатъците не ми трябват — казах с отвращение. — И аз ги имам. Е, благодаря, шерифе. Ще се видим някой път — и аз затворих.
Отворих вратата на кабината и вдишах дълбоко от въздуха на дрогерията, докато обмислях следващия си ход. Щом не можех да докажа, че Сюзън е Корин, тогава трябваше да се опитам да докажа, че Корин е Сюзън.
Затворих се отново в кабината и се обадих на Фаншоу.
— Тук е Хармъс — казах аз, когато той вдиша. — Знаеш ли случайно къде е отседнала мисис Кон?
— Не, но бих могъл да попитам Райън. Той ще ми каже-рече Фаншоу, — но ще иска да знае защо се интересувам.
— Сигурно ще иска. Не. Няма да стане по този начин. Мислиш ли, че е отседнала в хотел?
— Нямам представа и виж какво, Стив. Надявам се, че си стигнал донякъде. Райън беше при нас преди половин час и ни притискаше да действаме. Едва ли ще ни остави на мира за цяло едно денонощие.
— Стигнал съм донякъде — излъгах аз. — До довечера ще приключа всичко или ще се откажа.
Когато той затвори, аз телефонирах в полицията и помолих да ме свържат с Хакет.
— Нещо ново за убиеца на Филипс? — попитах аз.
— Може и да е Кон — каза ми той. — Има свидетел, който е видял един мъж да излиза от задния вход на магазина около 10 часа. Описанието пасва на Кон. Сега го издирваме.
— Какво ще кажеш за Мъртвото езеро? Може да е отишъл там.
— Говорих с шерифа Питърс. Той ще отиде там веднага с няколко души.
— Искам бързо да открия мисис Кон. Имаш ли някаква идея?
— За какво ти трябва?
— Твърде сложно е за обяснение по телефона, но ако имам успех, ще мога да изясня отвличането на Шърмън.
— Будалкаш ли се?
— Ако мога да намеря мисис Кон, обзалагам се, че ще разплета цялата тази работа, а това се отнася и за отвличането на Шърмън.
— Какво искаш да направя?
— Намери ми мисис Кон. Можеш да го свършиш по-бързо от мен, а няма време за губене. Защо не сложиш трима души на три телефона и да се обадят на всеки хотел и пансион в града? Тя сигурно е отседнала някъде наблизо, в случай че Райън пожелае да се консултира с нея за иска. Ще го направиш ли?
Той каза, че ще го направи.
— Ще ти се обадя пак след един час. И слушай, капитане, не я пипайте, преди да съм говорил с нея.
— Кон може да е при нея.
— Няма такъв шанс — и аз затворих, преди да започне да спори.
Отворих вратата на кабинката, пуснах вътре малко свеж въздух, изтрих лицето си и отново затворих. Набрах номера на Алън Гудиър.
Той вдигна почти веднага.
— Тук е Стив — казах. — Аз съм на около три минути от жилището ти. Искаш ли да се кача да си поприказваме?