— Според мен сте доста старомоден в разбиранията си. Нека чуем какъв би бил вашият лозунг.
— Не ми трябва да си измислям лозунг. Тук, в Англия, имате един много стар, който ме задоволява напълно.
— И какво гласи той?
— „Вярвай в Бога и дръж барута си сух.“
— Добре, добре… — Алек Леги изглеждаше развеселен. — Съвсем неочакван отговор. Знаете ли какво бих искал да видя в тази страна?
— Несъмнено нещо насилствено и неприятно — усмихнат предположи Поаро.
Алек Леги остана сериозен.
— Бих искал да видя, че всички слабоумни са унищожени — и то веднага! Да не ги оставят да се размножават. Ако оставят едно единствено поколение интелигентни хора да се размножават — помислете само какъв ще е резултатът.
— Вероятно пациентите в психиатричните клиники рязко ще се увеличат — сухо отвърна Поаро. — Растението трябва да има и корени, и цветове, мистър Леги. Колкото големи и красиви да се цветовете, ако корените в земята бъдат унищожени, няма да има никакви цветове — после подхвърли закачливо: — Мислите ли, че лейди Стъбс е кандидатка за камерата на смъртта?
— Да, естествено. Полза никаква от жена като нея. Допринесла ли е тя някога с нещо за обществото? Имала ли е някога някаква друга мисъл в главата си, която да не е била свързана с дрехи, скъпи кожи или бижута? Питам ви, каква е ползата от нея?
— Ние двамата — рече учтиво Поаро — безспорно сме много по-интелигентни от лейди Стъбс. Но — поклати той тъжно глава — истината за съжаление е, че и двамата далеч не сме толкова декоративни.
— Декоративни ли… — ахна Алек, преизпълнен от гняв, но бе прекъснат от мисис Оливър и капитан Уорбъртън, които влизаха от терасата.
ГЛАВА 4
— Елате да видите уликите и другите неща за „Търсенето на убиеца“, мосю Поаро — тихо каза мисис Оливър.
Поаро се изправи и послушно ги последва. Тримата минаха по коридора и влязоха в малка стая, обзаведена скромно като канцелария.
— Смъртоносните оръжия са вляво — съобщи капитан Уорбъртън, като посочи с ръка към масичката, покрита с дебел картон.
Върху нея бяха оставени малък пистолет, парче оловна тръба със злокобно червеникаво петно, синьо шишенце с етикет „Отрова“, парче от въже за простиране и спринцовка.
— Ето това са оръжията — обясни мисис Оливър, — а пък това са заподозрените.
Тя му подаде напечатана картичка, в която Поаро се зачете с интерес.
ЗАПОДОЗРЕНИ:
Естел Глин — красива загадъчна млада жена, гостуваща на
Полковник Блънт — местен земевладелец, чиято дъщеря
Джоан — е омъжена за Питър Гей — млад атомен физик.
Мис Уилинг — икономка.
Куайът — прислужник.
Мая Стависки — туристка.
Естебан Лойола — неканен гост.
Поаро примига и погледна недоумяващо мисис Оливър.
— Великолепни действащи лица — любезно рече той.
— Но позволете да попитам, мисис Оливър, какво трябва да направят участниците?
— Обърнете картичката — намеси се капитан Уорбъртън.
Поаро го стори.
На обратната страна пишеше:
Име и адрес……………………
Отговор:
Име на убиеца:…………………
Оръжие:…………………………
Подбуди:………………………
Време и място:…………………
Причини, поради които сте стигнали до това заключение…………………………………
— Всеки участник получава такава картичка — бързо обясни капитан Уорбъртън. — А също и бележник и молив, за да си препише уликите. Има шест улики. Тръгвате от първата към следващите, както при играта „Търсене на съкровището“, а оръжията са скрити на съмнителни места. Ето и първата улика. Една снимка. Всички ще започнат с такава снимка.
Поаро взе малката снимка и я заразглежда намръщено. После я обърна наопаки. Още не можеше да разбере нищо. Уорбъртън се засмя.
— Хитър фотографски трик, нали? — самодоволно рече той. Доста простичко е, след като ви кажат какво е.
Поаро, който все още не знаеше какво е това, усети нарастващо раздразнение.
— Някакъв прозорец с решетки ли е? — предположи той.
— Съгласен съм, че прилича малко на прозорец. Но това е част от мрежа за тенис.
— Аха! — Поаро разгледа отново снимката. — Да, точно както казахте — съвсем очевидно е, след като ви обяснят.
— Много зависи от това как гледате на нещата — засмя се Уорбъртън.
— Съвсем вярно.
— Втората улика ще бъде скрита в една кутия под центъра на мрежата на корта. В кутията има празно шише от отрова — ето го, и коркова тапа.
— Само че — намеси се бързо мисис Оливър — шишето е с капачка на винт, така че уликата всъщност е тапата.
— Мадам, знам, че сте много изобретателна, но не съм съвсем наясно…