Мисис Фолиът му кимна леко, после се обърна и влезе в къщичката. Поаро продължи да гледа затворената врата.
ГЛАВА 5
I
Обхванат от изследователски дух, мина през входната порта и тръгна по стръмния лъкатушен път, който по-надолу стигаше до тесен кей. Върху голяма камбана с верига пишеше: „Позвънете за ферибота“. Към кея бяха привързани най-различни лодки. Възрастният човек с насълзени очи, който се бе подпрял на кнехта, се затътри към Поаро.
— Ще се качвате ли на ферибота, сър?
— Благодаря ви, не. Просто излязох от Нейс Хаус да се поразходя.
— А, значи сте в Нейс Хаус? Работил съм там като момче, а после и синът ми, беше главен градинар. Аз поддържах лодките. Старият господар Фолиът си падаше много по тях. Ще излезе и ще плава във всякакво време. Синът му обаче, майорът, не си падаше по плаването. На него му дай само коне. И сума ти си пара потроши по тях. По конете и по чашката — това съсипа и него, и жена му. Сигурно сте я видели — сега живее в къщичката на пазача.
— Да, преди малко я изпратих дотам.
— И тя е от семейство Фолиътови, втора братовчедка от Тивъртън. Много добра градинарка е, всички ония цветни храсти тя ги е садила. Даже когато й взеха през войната имението и двамата млади господари бяха отишли на война, тя все се грижеше за пустите му храсти и не ги остави да умрат.
— Много тежко й е било, и двамата й синове са загинали.
— А, тежък живот е имала, вярно е, всичко й е било трудно. Бели с мъжа й, а и с младите господари. Ама не и с мистър Хенри. Той беше свястно момче, на дядо си се беше метнал, обичаше лодките и както си му е редът, отиде във флота, ама мистър Джеймс, той и правеше доста бели. Вземаше пари назаем, беше женкар, пък си бе и много лют по характер. Така се е родил, калпав. Но войната му дойде добре, влезе си в пътя. Ех! Много хора не са в ред, когато е мир, ама умират храбро на война.
— Значи сега — рече Поаро — в Нейс Хаус няма много Фолиътови.
Потокът от думи на стареца секна внезапно.
— Точно така, сър.
Поаро се загледа с интерес във възрастния човек.
— Вместо тях там е сър Джордж Стъбс. Какво мислят тукашните хора за него?
— Ми знаем — отговори старецът, — че е много богат.
Гласът му прозвуча сухо и почти весело.
— А за жена му?
— О, тя е хубавица от Лондон. Не си пада по градините, ама хич. А се говори още, че нещо й липсва тука — той докосна многозначително слепоочието си. — Не че е надута и не можеш да говориш с нея. Те са само от година тъдява. Купиха къщата и я направиха като нова. Като че ли вчера беше, когато дойдоха. Пристигнаха вечерта, ден след най-лошата буря, дето помня. Падаха дървета, едно се строполи напреки на пътеката, та се наложи да го режем — да мине колата. А старият дъб ей там горе, който падна и събори още много дървета, направи голяма беля.
— А, да, дето сега е беседката.
Старецът се извърна и се изплю с отвращение.
— Викат й беседка, ама то си е една измишльотина. По времето на Фолиътови никога не е имало беседка. Нейно благородие я измисли. Нямаше и три седмици, откак дойдоха, и я вдигнаха, сто на сто, госпожата е уговорила сър Джордж да я направят. Много глупаво изглежда и стърчи горе между дърветата като някакъв храм небесен. А лятната къща пък я направиха с цветни стъкла, та изглежда просташки. Е, с това не съм съгласен.
Поаро се усмихна лекичко.
— Лондонските дами — подхвърли той — си угаждат на прищевките. Тъжно е, че времето на Фолиътови е отминало.
— Хич не вярвайте на това, сър — рече с хитра усмивка старецът. — В Нейс винаги ще има Фолиътови.
— Но къщата принадлежи на сър Джордж Стъбс.
— Може и да принадлежи, но там пак има някой Фолиът. Охо! Колко хитри са тия Фолиътови!
— Какво искате да кажете?
Старецът го погледна дяволито с наведена встрани глава.
— Мисис Фолиът си живее в къщичката, нали? — попита той.
— Да — бавно отговори Поаро. — Мисис Фолиът живее в къщичката на пазача, светът е много грешен и хората също са много греховни.
Старецът го погледна втренчено.
— А! — рече той. — Сигурно сте подочули нещо.
После се отдалечи, като отново повлече крака.
„Какво научих всъщност?“, се питаше Поаро с раздразнение, докато изкачваше бавно хълма по обратния път към къщата.
II
Приготви се най-старателно, като сложи напарфюмирана помада на мустаците си и ги засука войнствено нагоре. Дръпна се малко от огледалото и остана доволен от вида си.