Облечена в панталони и жълт пуловер, Сали Леги весело извика:
— Дойдохме да помагаме.
— Има доста работа — избоботи мисис Мастъртън. — Я да видим сега…
Възползвал се от разсейването й, Поаро се измъкна незабелязано. Докато завиваше зад ъгъла на къщата към терасата отпред, той стана свидетел на още една комична ситуация.
Откъм гората се появиха две момичета, облечени в къси панталони и ярки блузи, и застанаха колебливо пред къщата. Стори му се, че едната от тях е италианката, която бяха качили в колата предишния ден. Сър Джордж бе се надвесил от прозореца на спалнята на лейди Стъбс и им викаше разгневено:
— Това е частен имот!
— Моля? — не го разбра младата жена със зелена кърпа на главата.
— Не можете да минавате оттук. Забранено е. Другото момиче, което носеше яркосиня кърпа, рече весело:
— Моля? Кеят на Нейскум… — произнесе внимателно името. — По тоя път ли е? Моля!
— Минавате през частен имот — ревеше сър Джордж.
— Моля?
— През частен имот! Оттук не се минава! Връщайте се обратно. НАЗАД! Откъдето сте дошли.
Те го зяпаха как маха с ръце. После започнаха да се съветват на някакъв чужд език. Накрая синята кърпа изрече колебливо:
— Назад? В общежитие?
— Точно така. И ще тръгнете по пътя — по пътя оттатък.
Те тръгнаха без желание назад. Сър Джордж изтри потта от челото си и погледна надолу към Поаро.
— По цял ден трябва да ги връщам — каза той. — По-рано минаваха през горната порта. Но я заключих с катинар. Сега пък минават през гората и прескачат оградата. Смятат, че оттук ще стигнат по-лесно до брега и кея. Е, разбива се, че е много по-бързо. Но оттук не се минава — никога не се е минавало. А пък и всичките са чужденци — не разбират какво им казваш, само ти бърборят на холандски или някакъв друг език.
— Според мен едната от тези двете е германка, а другата — италианка. Видях италианката вчера, когато идвах от гарата.
— Говорят какви ли не езици… Да, Хати? Какво каза? Той се прибра в стаята.
Поаро се обърна и видя мисис Оливър, придружавана от доста развито четиринайсетгодишно момиче в униформа на скаут.
— Това е Марлийн — представи я мисис Оливър. Марлийн се ухили.
— Аз съм ужасният труп — рече тя. — Но по мен няма да има никаква кръв — гласът й звучеше разочаровано.
— Няма ли да има?
— Не. Само ще ме удушат с едно въже. А ми се иска да съм промушена с нож и по мен да има пръски червена боя.
— Капитан Уорбъртън реши, че ще изглежда прекалено реалистично — обади се мисис Оливър.
— Щом ще е убийство, трябва да има кръв — изсумтя Марлийн и погледна Поаро с неприкрит интерес. — Вие сте виждали много убийства, нали? Тя така ми каза.
— Едно-две — скромно отговори Поаро. Забеляза с тревога, че мисис Оливър тръгва нанякъде.
— А сексуални маниаци? — жадно настоя Марлийн.
— Изобщо не съм виждал.
— Обичам сексуалните маниаци — продума Марлийн разпалено. — Тоест, обичам да чета за тях.
— Сигурно не бихте искали да срещнете някой.
— А, не! Знаете ли? Мисля, че тук наоколо има сексуален маниак. Дядо е видял един труп в гората. Изплашил се е и е побягнал, а когато се е върнал, трупа го нямало. Бил е на жена. Но дядо е побъркан, та никой не обръща внимание на приказките му.
Поаро успя да се отърве от нея, като стигна в къщата по обиколния път, и се скри в стаята си. Реши, че има нужда от почивка.
ГЛАВА 6
Обядваха рано и с набързо приготвен студен бюфет. Празникът щеше да бъде открит в два и половина от някаква второстепенна филмова звезда. Имаше опасност да завали, но после времето започна да се оправя. Към три часа увеселението бе в разгара си. Цели тълпи от хора плащаха входната такса от половин крона, а едната страна на дългата алея бе заето от паркирани коли. От младежкото общежитие пристигаха студенти, които разговаряха шумно на чужди езици. Както бе предвидила мисис Мастъртън, лейди Стъбс се появи от спалнята си малко преди два и половина, в цикламена рокля и с огромна черна сламена шапка. Беше си сложила огромно количество диаманти. Мис Бруис промърмори саркастично:
— Явно си мисли, че това тук е като кралския прием у Аскот!
Но Поаро й направи комплимент със сериозен вид:
— Тоалетът ви е прекрасен, мадам.
— Хубав е, нали? — щастливо рече Хати. — С него бях у Аскот.
Второстепенната филмова звезда пристигна и Хати отиде да я посрещне.