Поаро се оттегли на заден план. Обикаляше отегчено — всичко си вървеше нормално като при всички празненства от подобен род. Хвърлянето на топки бе ръководено от сър Джордж, който беше в отлично настроение, имаше игрище за кегли и хвърляне на халки. Имаше и най-различни „щандове“ с местни плодове, зеленчуци, конфитюри и кейкове, а на отделни сергии се продаваха „модни стоки“. Имаше томбола с награди от кейкове, кошници с плодове, дори прасе като печалба, а за децата имаше отстъпка от два пенса на билет.
Тълпата вече бе станала доста голяма и програмата с детските танци започна. Поаро не виждаше никъде мисис Оливър, но цикламената рокля на лейди Стъбс се мяркаше сред хората, докато тя се движеше доста разсеяно. Център на вниманието обаче май бе мисис Фолиът. Външният й вид бе съвсем променен — облечена в плътна дълга рокля с цвят на синя хортензия и елегантна сива шапка, тя явно се бе нагърбила с протоколните функции: посрещаше новодошлите и ги упътваше към различните прояви.
Поаро се приближи незабелязано до нея и се заслуша в разговорите.
— Ейми, мила моя, как си?
— О, Памела, колко мило, че сте дошли с Едуард! Чак от Тивъртън!
— И времето е на ваша страна. Помниш ли годината преди войната? Пороят се изля към четири часа. Всичко се провали.
— Но тази година лятото бе чудесно. Дороти! Не сме се виждали от години!
— Решихме, че на всяка цена трябва да дойдем и да видим Нейс в пълния му блясък. Виждам, че си подрязала храстите на горната площадка.
— Да, защото така се откриват по-добре хортензиите, нали?
— Колко са хубави! Какъв син цвят! Но, мила моя, през последната година си направила чудеса. Нейс наистина започва да прилича отново на себе си.
Съпругът на Дороти избоботи с плътен глас:
— По време на войната идвах тук да се запозная с коменданта. Сърцето ме заболя.
Мисис Фолиът се обърна да посрещне една по-скромна гостенка.
— Мисис Напър, радвам се, че дойдохте. Това Луси ли е? Колко голяма е станала!
— Догодина завършва училище. Радвам се, че изглеждате така чудесно, мадам.
— Много съм добре, благодаря! Луси, иди да си опиташ късмета с халките. Ще се видим при павилиона за чай, мисис Напър. Ще помагам там.
Някакъв възрастен господин, вероятно мистър Напър, скромно каза:
— Радвам се, че ви виждам отново в Нейс, мадам. Всичко е както някога.
Мисис Фолиът не успя да му отговори, тъй като към нея се втурнаха две жени и един възпълен мъж.
— Ейми, мила, минаха толкова години. Всичко изглежда толкова хубаво! Какво си направила с розовата градина? Мюриъл ми каза, че цялата си я подменила с нови храсти.
Пълният мъж се намеси безцеремонно:
— Къде е Мерилин Гейл?
— Реджи изгаря от търпение да я види. Гледал е последният й филм.
— Онази с голямата шапка ли е? Ей Богу, как се е издокарала!
— Не ставай глупав, миличък! Това е Хати Стъбс. Знаеш ли, Ейми, наистина не бива да й позволяваш да се разнася като манекенка.
— Ейми! — настоя за внимание друга приятелка. — Това е Роджърс, момчето на Едуард. Мила моя, колко е хубаво, че си отново в Нейс!
Поаро се отдалечи бавно и разсеяно вложи един шилинг в билет, с който можеше да спечели цяло прасе.
Още чуваше зад себе си напевното „колко е хубаво, че дойдохте“. Дали мисис Фолиът разбираше колко добре се е вживяла в ролята на домакиня, несъзнателно ли го правеше? Този ден тя съвсем категорично бе мисис Фолиът от Нейс Хаус.
Поаро стоеше до палатката с табела „Мадам Зулейка ще ви предскаже бъдещето срещу 2 шилинга и 6 пенса“. Току-що бяха започнали да сервират чай и опашката от желаещи да чуят късмета си се бе стопила. Поаро се наведе, влезе в палатката и си плати, за да седне на стол и да остави краката си да починат.
Мадам Зулейка бе облечена в дълга черна рокля, на дипли, златист лъскав шал, увит около главата й, а долната част на лицето й бе закрито с було, поради което говорът й бе леко приглушен. От златната и гривна с висулки се разнесе лек звън, когато тя хвана ръката на Поаро и започна мило да му предсказва, че естествено, ще спечели много пари, че ще има успех с чернокоса красавица и ще се спаси като по чудо при автомобилна катастрофа.
— Всичко, което ми казвате, мадам Леги, е много приятно. Иска ми се само наистина да се сбъдне.
— О! — възкликна Сали. — Значи ме познахте?
— Предварително бях информиран — мисис Оливър ми каза, че първоначално сте била определена за „жертвата“, но после са решили да се заемете с окултните науки.
— Искаше ми се да бъда „трупът“ — обясни Сали. — Много по-спокойно е. Всичко е заради Джим Уорбъртън. Стана ли вече четири часът? Пие ми се чай. Почивката ми е от четири до четири и половина.