— Убийство ли? — попита Поаро. — Кого са убили?
— Вие как смятате, Поаро? Жива ли е лейди Стъбс, или е-мъртва?
На Поаро му бяха нужни няколко мига, преди да отговори:
— Смятам, mon ami, че лейди Стъбс е мъртва. И ще ви кажа защо. Защото мисис Фолиът мисли, че тя е мъртва. Да, каквото и да ни говори сега или да се преструва, че мисли, мисис Фолиът смята, че Хати Стъбс е мъртва. Мисис Фолиът — добави той — знае доста неща, които ние не знаем.
ГЛАВА 12
На следващата сутрин Еркюл Поаро слезе на закуска и завари гостите в намален състав. Мисис Оливър още преживяваше шока от вчерашното събитие и закусваше в леглото си. Майкъл Уейман бе изпил чаша кафе и бе излязъл рано. На масата за закуска седяха само сър Джордж и преданата му мис Бруис. Сър Джордж потвърждаваше по недвусмислен начин душевното си състояние, като не се докосваше до храната. Чинията пред него бе гточти непокътната. Той отмести купчинката писма, които мис Бруис бе отворила и бе сложила пред него. Кафето си изпи, като че ли не знаеше за какво става въпрос. Каза разсеяно:
— Добро утро, мосю Поаро!
После изпадна отново в размисъл. От време на време издаваше някакви неясни възклицания.
— Цялата тая проклета история е съвсем нелепа. Къде ли е Хати?
— Дознанието ще се проведе в полицията в четвъртък — съобщи мис Бруис. — Обадиха се по телефона.
Господарят й я изгледа, сякаш не я разбра.
— Дознание ли? — рече той. — О, да, естествено — гласът му прозвуча глухо и без никакъв интерес. След като отпи отново от кафето, сър Джордж добави: — Жените са непредсказуеми. Какво ли си е наумила?
Мис Бруис сви устни. Поаро забеляза доста добре, че е изпаднала в нервна възбуда.
— Тая сутрин ще дойде да ви види Ходжсън — съобщи тя, — за електрифицирането на краварника. А в дванайсет часа ще…
Сър Джордж я прекъсна:
— Не мога да приема никого. Отложете всички срещи! Как, по дяволите, си мислите, че човек ще си върши работата, след като е разтревожен за жена си?
— Както кажете, сър Джордж.
Мис Бруис приложи домашния вариант на адвокатската фраза „както ви е приятно, ваше благородие“. Недоволството й бе очевидно.
— Никога не знаеш — рече сър Джордж — какво ще им влезе в главите на жените или пък какви глупости ще направят! Съгласен ли сте?
Последният му въпрос бе отправен към Поаро.
— Жените ли? Те са непредвидими — каза Поаро, повдигайки вежди и ръце с галска разпаленост.
Мис Бруис се изсекна демонстративно.
— Всичко изглеждаше нормално — продължи сър Джордж, — г — Хати страшно се радваше на новия си пръстен, издокара се за тържеството. Всичко си бе както винаги. Нито сме си рекли нещо накриво, нито пък сме се карали. Изчезна, без да каже и дума.
— А тия писма, сър Джордж — започна мис Бруис. — Да ги вземат дяволите тия писма — избухна той и отмести чашата с кафето.
Грабна писмата от масата и почти ги захвърли към мис Бруис.
— Отговорете им както искате! Само не ме безпокойте — после добави по-скоро на себе си с обиден глас: — Май не мога да се захвана с нищо… Дори не знам дали онова момче от полицията го бива за нещо. Много е любезен за полицай.
— Според мен — обади се мис Бруис — полицаите са твърде експедитивни. Имат предостатъчно средства за откриване на безследно изчезнали.
— Понякога им трябват цели дни — каза сър Джордж, — за да открият някакво си нещастно хлапе, което е избягало и се е скрило в купа сено.
— Лейди Стъбс едва ли е в купа сено, сър Джордж.
— Де да можех да направя нещо — повтори нещастният съпруг. — Мисля си например да пусна съобщение във вестниците. Аманда, запишете си — той замълча за миг, докато мислеше усилено. — „Хати! Моля те да се върнеш у дома. Отчаян съм заради теб. Джордж.“ Във всички вестници, Аманда…
Мис Бруис подхвърли кисело:
— Сър Джордж, лейди Стъбс не чете често вестници. Не проявява интерес към събитията на деня или пък към световните новини — после добави доста злобно, но сър Джордж не бе в състояние да долови злобата й. — Разбира се, можете да пуснете една реклама във „Вог“. Виж, нея тя сигурно ще забележи.
Сър Джордж й отговори просто:
— Където решите, но се заемете с това.
Стана и се отправи към вратата. Хвана дръжката на бравата, но се спря и се върна. Заговори направо на Поаро:
— Вижте какво, Поаро, според вас тя е мъртва, нали? Докато отговаряше, Поаро заби поглед в чашата с кафето:
— Бих казал, сър Джордж, че е прекалено рано за изводи. Няма причина, поне засега, да си мислите така.
— Значи наистина смятате, че е мъртва — мрачно реши сър Джордж. Но — решително добави той — аз не мисля така! Според мен с нея всичко е наред.