Поклати упорито глава и излезе, затръшвайки вратата.
Поаро замислено си намаза с масло препечена филия хляб. В случаите, когато съществуваше подозрение, че някоя съпруга е била убита, той винаги подозираше по инерция, че убиец е съпругът. (По същия начин, ако бе убит съпругът, той подозираше съпругата.) Но сега не смяташе, че сър Джордж е видял сметката на съпругата си. От краткото си запознанство с тях бе убеден, че сър Джордж е привързан към жена си. Нещо повече, доколкото можеше да се довери на паметта си (а тя му служеше отлично), сър Джордж бе прекарал целия следобед на поляната, поне до мига, в който Поаро и мисис Оливър откриха трупа. Бяха заварили домакина на поляната, когато се върнаха и съобщиха за откритието си. Не, сър Джордж нямаше пръст в убийството на Хати. В случай че Хати бе мъртва. Поаро реши все пак, че засега няма причина да я смята за мъртва. Това, което каза току-що на сър Джордж, бе самата истина. Но за себе си бе решил окончателно. Отсъди, че схемата на убийството е ясна: двойно убийство.
Мислите му бяха прекъснати от мис Бруис, която заговори злобно и почти през сълзи:
— Мъжете са такива глупаци — изрече тя, — ама кръгли глупаци! В повечето случаи са доста хитри, но понякога се женят за съвсем неподходящи жени.
Поаро винаги предпочиташе да изслушва събеседниците си. Колкото повече му разказваха, толкова по-добре. Почти винаги сред плявата имаше и зрънце истина.
— Вие мислите ли, че бракът им е бил несполучлив? — попита той.
— Провал, пълен провал.
— Тоест не са били щастливи?
— Тя имаше вредно влияние над него във всяко отношение.
— Виж ти, много интересно! Какво е било вредното и влияние?
— Караше го да тича насам-натам по нейните прищевки и да й купува скъпи подаръци — имаше толкова много бижута, че едва ли ще успее да си ги сложи някога. И скъпи кожи. Има две палта от визон и едно от руски хермелин. За какво са й две палта от визон?
Поаро поклати глава.
— Не бих могъл да ви кажа — отговори той.
— Лукава — продължаваше мис Бруис. — Неискре-на! Винаги се прави на глупава — особено пред хора. Сигурно смята, че той я харесва така!
— А харесва ли я?
— О, тия мъже! — възкликна мис Бруис, гласът и трепереше почти истерично. — Не могат да оценят експедитивността, безкористността, верността, което и да е от тези качества! Ако сър Джордж имаше умна и способна жена, щеше да стигне далеч.
— Докъде щеше да стигне? — полюбопитства Поаро.
— Ами можеше да вземе активно участие в местното управление. Или пък да влезе в парламента. Той е много по-способен от горкия мистър Мастъртън. Не зная дали някога сте чували как говори от трибуната мистър Мастъртън — най-заекващият и скучен оратор. Дължи своето положение изцяло на съпругата си. Именно мисис Мастъртън движи нещата. Тя е и енергична, и инициативна, и политическа прозорлива.
Поаро потръпна при мисълта, че може да бъде женен за мисис Мастъртън, но бе напълно съгласен с думите на мис Бруис.
— Да — каза той, — тя е точно такава. Забележителна жена — измърмори на себе си.
— Сър Джордж, изглежда, не е амбициозен — продължи мис Бруис, — сякаш е доволен да живее тук и да се размотава, играейки си на местен земевладелец и посещавайки понякога Лондон, за да участва в разните му там дирекционни съвети, но би могъл да направи много повече за себе си с качествата, които има. Наистина е невероятен човек, мосю Поаро. Тази жена никога не го е разбирала. Гледа на него като на Машина, която да й доставя кожени палта, накити и скъпи дрехи. Ако се бе оженил за жена, която наистина да цени качествата му…
Тя млъкна с разтреперан глас.
Поаро я гледаше с искрено съчувствие. Мис Бруис бе влюбена в своя господар. Отдаваше му своята искрена и страстна преданост, за която той вероятно не знаеше и от която явно не се интересуваше. За сър Джордж Аманда Бруис бе един ефикасен автомат, който му спестяваше всекидневната черна работа, отговаряше на телефонните обаждания, пишеше писма, наемаше прислужници, поръчваше храната и като цяло облекчаваше живота му. Поаро се съмняваше той някога да е гледал на нея като на жена. Помисли си, че това си има опасности. Жените понякога не издържат, изпадат в истерия, ако обектът на тяхната преданост не им обърне внимание.
— Лукава, пресметлива и потайна самка — ето каква е тя — заключи разплакана мис Бруис.
— Забелязвам, че казвате „е“, а не „беше“ — подхвърли Поаро.
— Разбира се, че не е умряла! — сопна се мис Бруис.
— Избягала е с някой мъж, ето какво е направила! Тя е от тоя род жени.
— Възможно е. Винаги е възможно — реши Поаро.