Взе още една филия хляб, надникна мрачно в бурканчето с конфитюр и се огледа, за да види дали на масата няма друго сладко. Всичко бе свършило, така че трябваше да се задоволи с маслото.
— Това е единственото обяснение — каза мис Бруис.
— Но разбира се, сър Джордж не би се сетил за подобно нещо.
— Имало ли е… някакви неприятности с мъже? — предпазливо попита Поаро.
— О, Хати е много хитра — отвърна мис Бруис.
— Тоест не сте забелязали нищо такова.
— Постарала се е да не забележа — обясни мис Бруис.
— Но според вас не е изключено да е имало — как ли да се изразя — някакви потайни епизоди?
— Тя направи всичко възможно, та Майкъл Уейман да се държи като глупак — заяви жената. — Водеше го да разглежда градината с камелиите по това време на годината! Преструваше се, че много се интересува от залата за тенис.
— Но все пак той за това е дошъл тук и доколкото разбирам, сър Джордж я строи главно, за да достави удоволствие на жена си.
— Тя не играе тенис — каза мис Бруис. — Изобщо не спортува. Просто иска да разполага с приятна сграда, където да седи, докато другите тичат и се потят. О, да, наистина направи всичко възможно Майкъл Уейман да се държи като глупак. И сигурно щеше да го постигне, ако той нямаше предвид нещо друго.
— Виж ти! — възкликна Поаро, след което си взе малко конфитюр и го намаза в края на филията, а после замислено отхапа залък хляб. — Значи мосю Уейман е имал предвид нещо друго?
— Мисис Леги го препоръча на сър Джордж — обясни мис Бруис. — Познавала го е, преди да се омъжи. Доколкото знам, от Челси, навремето е рисувала.
— Според мен е доста привлекателна и интелигентна млада жена — предпазливо забеляза Поаро.
— О, да, тя е много интелигентна — съгласи се мис Бруис. — Завършила е университета и мисля, че е могла да има своя кариера, ако не се е омъжила.
— Отдавна ли е омъжена?
— От около три години. Но бракът й май не е сполучлив.
— Несъответствие в характерите ли?
— Той е странен младеж, на настроения. Постоянно се разхожда сам, а съм го чувала и да се държи много лошо с нея.
— Да де — каза Поаро, — нали кавгите и сдобряванията са неизбежни в началото на брака. Без тях животът би бил твърде сив.
— Мисис Леги прекарва доста време с Майкъл Уейман, откакто той е тук — съобщи мис Бруис. — Мен ако питате, е бил влюбен в нея, преди тя да се омъжи за Алек Леги. Но тя изглежда, само флиртува.
— Ала мистър Леги едва ли е очарован от това.
— Човек не може да го разбере, той е толкова неясен. Но ми се струва, че напоследък е още по-затворен.
— А може би е бил очарован от лейди Стъбс?
— Тя май си въобразява, че мистър Леги я харесва. Смята, че е достатъчно само да си мръдне пръста, и всеки мъж ще се влюби в нея!
— Но все пак, ако е избягала с мъж, както предполагате, то този мъж не е мистър Уейман, защото мистър Уейман е тук.
— Избягала е с някой с когото се е срещала тайно, убедена съм — рече мис Бруис. — Често се измъква от къщи и се разхожда сама из гората. Онази вечер пак беше излязла. Преди това се прозяваше, каза, че ще си ляга. След по-малко от половин час я видях да се измъква от страничната врата с шал на главата.
Поаро се загледа умислено в жената срещу себе си. Чудеше се дали може да вярва на твърденията на мис — Бруис за лейди Стъбс и дали това са само предположения, в които й се иска да има истина. Бе сигурен, че мисис Фолиът не споделя измислиците на мис Бруис, а тя познаваше Хати много по-добре. Ако лейди Стъбс бе избягала с любовник, това щеше да е само добре дошло за мис Бруис. Тя щеше да успокоява покрусения съпруг и бързо да уреди развода. Но от това предположенията не ставаха нито верни, нито вероятни, нито дори правдоподобни. Ако Хати Стъбс бе избягала с любовник, тя бе избрала много неподходящ момент. Поаро изобщо не вярваше, че го е направила.
Мис Бруис подсмъркна и започна да събира разпилените писма.
— Щом сър Джордж наистина иска да пусне съобщения във вестниците, трябва да го уредя — реши тя. — Пълна глупост и загуба на време. О, добро утро, мисис Мастъртън — добави мис Бруис, когато вратата се отвори тържествено и в стаята влезе мисис Мастъртън.
— Чух, че дознанието е насрочено за четвъртък — избоботи тя. — Добро утро, мосю Поаро!
Мис Бруис стоеше с писмата в ръце.
— Мога ли да ви помогна с нещо, мисис Мастъртън? — попита тя.
— Не, благодаря, мис Бруис. Сигурно ще бъдете доста заета тази сутрин, но искам да ви благодаря за чудесната работа вчера. Вие наистина сте добра организаторка и работите отлично. Всички сме ви много благодарни.
— Благодаря, мисис Мастъртън.
— Е, да не ви задържам. Ще седна да си поговоря с мосю Поаро.