— А кого очаквахте да видите? — попита Алек Леги, Поаро веднага му отговори:
— Един младеж — почти момче, облечен с онези, шарените ризи на костенурки.
Остана доволен от въздействието на думите си. Алек Леги пристъпи крачка напред и заговори доста объркано:
— Откъде знаете? Как сте… какво искате да кажете?
— Аз съм психолог — отвърна Еркюл Поаро и притвори очи.
Алек Леги направи още две крачки напред. Поаро усещаше, че пред него стои доста разгневен човек.
— Какво, по дяволите, искате да кажете? — настоя той.
— Мисля, че вашият приятел — обясни Поаро — се върна в общежитието. Ако искате да го видите, трябва да отидете там.
— А, така значи — промърмори Алек Леги и се отпусна на другия край на каменната пейка. — Ето защо сте дошли тук. Не за да „връчите наградите“. Трябваше да се досетя — той се извърна към Поаро. Лицето му бе измъчено и мрачно. — Знам какво ви минава през главата. Знам как изглежда всичко отстрани. Но нещата не са такива, каквито си мислите. Изиграха ме. Да ви кажа, щом веднъж попаднеш в ноктите им, няма отърване. А аз искам да се измъкна от тях. В това е въпросът. Искам да се измъкна от тях. Човек започва да се отчайва, нали разбирате. Решаваш, че трябва да предприемеш нещо отчаяно. Чувстваш се като плъх в капан и не можеш да направиш нищо. Ех, за кой ли дявол ви говоря! Сигурно вече сте научили това, което сте искали да знаете. Имате и доказателства.
Той стана, залитна, сякаш не можеше да намери пътя, после се втурна бързо, без да погледне назад.
Еркюл Поаро остана сам с широко отворени очи и вдигнати от учудване вежди.
— Всичко това е много любопитно — промърмори той. — Любопитно и интригуващо. Имал съм доказателствата…? Доказателства за какво? За убийството ли?
ГЛАВА 14
I
Инспектор Бланд седеше в полицейския участък на Хелмът. В другия кай на масата седеше началникът на участъка Болдуин — огромен и спокоен на вид човек. Върху масата помежду им бе сложен безформен черен предмет. Инспектор Бланд го докосна внимателно с пръст.
— Наистина е нейната шапка — каза той. — Сигурен съм, макар че не бих могъл да се закълна. Явно е имала слабост към този модел. Така ми каза прислужницата й. Имала е една-две такива шапки. Едната е била светлорозова, а другата червеникавокафява, но вчера е сложила черната. Да, това е тя. И сте я извадили от реката? Тогава положението, изглежда, е такова, каквото предполагахме.
Все още не е сигурно — отвърна Болдуин. — В края на краищата всеки може да хвърли шапка в реката.
— Да — съгласи се Бланд, — могли са да я хвърлят от навеса, но са могли да я хвърлят и от яхта.
— Яхтата е под постоянно наблюдение — съобщи Болдуин. — Ако мисис Стъбс е на нея, жива или мъртва, значи все още е там.
— Днес не е ли слизал на брега?
— Досега не. На борда е. Седи на шезлонг на палубата и пуши пура.
Инспектор Бланд погледна към стенния часовник.
— Време е да се качим на яхтата — реши той.
— Мислите ли, че ще намерите мисис Стъбс? — понита Болдуин.
— Не бих се обзаложил — отвърна Бланд. — Имам чувството, че този тип е много хитър — той се позамисли, докосвайки отново шапката. После добави: — А какво ще кажете за трупа — ако изобщо има труп? Имате ли някакви предположения?
— Да — рече Болдуин, — тази сутрин говорих с Отъруейт. Бивш служител от бреговата охрана. Винаги му се обаждам, когато става въпрос за приливите и теченията. По времето, когато жената е паднала в Хелм, ако изобщо е падала във водата, отливът току-що е започвал. Сега има пълнолуние и тялото е било влачено бързо. Смятам, че трупът е стигнал морето и течението ще го отнесе към брега на Корнуол. Не е сигурно дали тялото изобщо ще изплава. Тук имаше едно-две удавяния, но не успяхме да открием труповете. Разбиват се и в скалите. Ей тук, при Старт Пойнт. От друга страна, тялото може да изплава по всяко време.
— Ако не изплава, ще ни бъде доста трудно — забеляза Бланд.
— Сигурен ли сте, че наистина е паднала в реката?
— Не виждам какво друго й се е случило — мрачно каза инспектор Бланд. — Знаете, проверихме автобусите и влаковете. Мястото е съвсем затънтено. Била е облечена в дрехи, които правят впечатление, а не е взела багаж. Така че според мен не е напускала Нейс. Трупът й или е в морето, или пък е скрит някъде в имението. Сега искам да знам подбудите. И да открия трупа, разбира се — инспекторът замълча, после продължи: — Не мога да направя нищо, докато не открием трупа.
— Ами другото момиче?
— То е видяло убийството… или нещо друго. Накрая ще изясним фактите, но няма да ни е лесно.