Болдуин погледна на свой ред часовника.
— Време е да тръгваме — предложи той.
Двамата полицаи бяха посрещнати на борда на „Есперанс“ очарователно и любезно от Де Суса. Предложи им да пийнат нещо, те отказаха, а той прояви нескрит интерес към работата им.
— Сигурно доста сте напреднали с разследването за смъртта на онова момиче?
— Продължаваме да разследваме — отговори инспектор Бланд.
Полицейският началник се намеси и обясни внимателно целта на посещението им.
— Искате да претърсите „Есперанс“ ли? — Де Суса нямаше вид на обезпокоен. Дори, изглежда, се забавляваше. — Но защо? Да не смятате, че съм скрил убиеца, или пък че може би аз съм убиецът?
— Налага се, мистър Де Суса, дано ни разберете. При заповед за обиск…
Де Суса вдигна успокоително ръце.
— Но аз настоявам да ви сътруднича — и то много! Нека всичко бъде като между приятели. Заповядайте, претърсете педя по педя моята яхта. А може би си мислите, че съм скрил тук своята братовчедка лейди Стъбс? Че тя е избягала от съпруга си и е намерила убежище при мен? Но търсете, господа, търсете навсякъде!
Обискът бе извършен съвсем щателно. Двамата полицаи претърсиха навсякъде. Накрая си тръгнаха от яхтата, като се опитваха да прикрият разочарованието си.
— Нищо ли не намерихте? Колко жалко! Но аз ви казах, че няма нищо. Може би сега ще пожелаете нещо освежително? Не искате ли?
Де Суса ги изпрати до борда, където бе привързана тяхната лодка.
— Ами аз? — попита той. — Мога ли да замина? Нали разбирате, тук става малко скучно. Времето е хубаво. Много ми се иска да продължа към Плимът.
— Стига да е възможно, бъдете така любезен, сър, да останете, докато мине дознанието — то ще бъде утре, в случай че следователят реши да ви зададе някои въпроси.
— Разбира се! Ще направя всичко по силите си. А после?
— После, сър — изрече с каменно лице Болдуин, — вие, естествено, сте свободен да тръгнете накъдето пожелаете.
Последното, което зърнаха, докато моторницата им се отдалечаваше от яхтата, бе усмихнатото лице на Де Суса, който гледаше след тях.
II
Дознанието бе скучно почти до смърт. Освен медицинските доказателства и установяването на личността нямаше какво да Задоволи любопитството на зрителите. Поискано бе удължаване на срока, което бе разрешено. Цялата процедура бе чиста формалност.
Това, което последва дознанието обаче, съвсем не бе така формално. Инспектор Бланд прекара следобеда на известния увеселителен параход „Красавицата на Де-вън“. Корабчето напусна Бриксуел към три часа, заобиколи морския нос, продължи край брега и след като навлезе в устието на Хелм, тръгна нагоре по реката. Инспектор Бланд бе един от двеста и трийсетте пътници. Той седна на десния борд и започна да изучава внимателно гористия бряг. След една извивка на реката корабът мина край принадлежащия на Худаун Парк самотен навес за лодки, изграден от сиви тухли. Инспектор Бланд погледна скришом часовника си. Беше точно четири и петнайсет. Вече наближаваха навеса на Нейс. Той бе сгушен самотно сред дърветата и от него се виждаше единствено балкончето над малкия кей долу. По нищо не личеше, че там има човек, макар и инспектор Бланд да знаеше със сигурност, че вътре има някой. Съгласно разпорежданията му там бе изпратен да дежури полицай Хоскинс.
Недалеч от стъпалата на навеса имаше малка моторна лодка. На кея се виждаха двама души — мъж и момиче, облечени спортно. Бяха заети с доста грубовата игра. Момичето пищеше, а мъжът се преструваше, че ще го бутне през борда. В този момент по мегафона се разнесе гръмовит глас.
— Дами и господа — избоботи гласът, — наближаваме прочутото село Гичъм, където ще престоим четирийсет и пет минути и където можете да пиете чай с раци и омари, както и с девънширски крем. Вдясно е имението Нейс Хаус. След две-три минути ще минем край къщата, можете да я видите между дърветата. Някога е била собственост на сър Джървейс Фолиът, съвременник на сър Франсис Дрейк, който е плавал с него до Новия свят, а сега имението принадлежи на сър Джордж Стъбс. От лявата страна е известната Гъша скала. На това място, дами и господа, някога е имало обичай да оставят при отлив свадливи жени и да ги държат, докато водата стигне до шиите им.
Всички пътници на „Красавицата на Девън“ зяпнаха с интерес Гъшата скала. Започнаха да подхвърлят закачки, придружени с много смях и кикотене.
Докато траеше всичко това, излетникът в лодката най-после успя да бутне през борда приятелката си. Наведе се над нея и я натисна във водата, като се смееше и викаше: