— Не, няма да те извадя, докато не обещаеш да се държиш добре.
Никой обаче не забеляза случилото се с изключение на инспектор Бланд. Всички се бяха заслушали в мегафона, опитвайки се да зърнат между дърветата Нейс Хаус, а после зяпаха с нескрит интерес към Гъшата скала.
Излетникът в лодката пусна момичето, то се гмурна под водата и след няколко мига се появи от другата страна. Доплува до моторницата, надигна се над борда и сръчно се прехвърли в нея. Полицайката Алис Джоунс бе добра плувкиня.
Инспектор Бланд слезе на брега с останалите двеста, и трийсет Пътници и си поръча чай с омари и девънширски крем с кифли. Докато се хранеше, си каза: „Значи може да бъде направено така, че никой да не забележи нищо!“
III
Докато инспектор Бланд провеждаше експеримента си по Хелм, Еркюл Поаро извършваше опити с една палатка на поляната пред Нейс Хаус. Всъщност бе същата палатка, в която мадам Зулейка предсказваше бъдещето на своите клиенти. Когато започнаха да прибират другите палатки и сергии, Поаро помоли да оставят именно нея.
Влезе вътре, спусна страничните платнища и пристъпи към задната част. Развърза сръчно платнището, измъкна се навън, завърза отново шнуровете и потъна сред живия плет от рододендрони непосредствено зад палатката. Промъкна се сред няколко храсти и скоро се намери пред малка градинска беседка. Тя приличаше на селска лятна, кухня, а вратата й бе затворена. Поаро я отвори и влезе.
Вътре бе много тъмно, тъй като почти не проникваше светлина през рододендроните, израсли от години край къщичката, която някога е била строена на празно място. Поаро откри сандък, пълен с топки за крокет и стари ръждясали халки. Имаше и няколко счупени стика за хокей на трева, наоколо пълзяха множество стоножки и паяци, а върху прашния под бе очертан неправилен кръг. Поаро се загледа в него. Коленичи и като извади от джоба малък сантиметър, започна да го измерва внимателно. После поклати доволно глава.
Измъкна се тихо, затваряйки след себе си вратата. После тръгна през рододендроните. Проправи си път по хълма и не след дълго излезе на пътеката, водеща към беседката, а оттам — надолу към навеса за лодки.
Не се отби до беседката, а пое надолу по лъкатушната пътека, стигаща до навеса. Носеше със себе си ключа от вратата, отвори я и влезе вътре.
Всичко си беше така, както го помнеше, с изключение на това, че бяха махнали трупа, а също и подноса с чашата и чинията. Полицаите бяха описали и фотографирали всичко в помещението. Поаро пристъпи към масата, върху която имаше купчина списания с комикси. Разлисти ги, изразът на лицето му не бе по-различен, отколкото този на инспектор Бланд, забелязал думите, надраскани от Марлийн, преди тя да умре. „Джеки Блейк ходи със Сюзан Браун“, „Питър щипе момичетата в киното“, „Джорджи Порджи целува туристките в гората“, „Биди Фокс обича момчетата“, „Албърт ходи с Дорийн“.
Поаро реши, че бележките са трогателни със своята младежка грубоватост. Спомни си невзрачното и доста пъпчиво лице на Марлийн. Предположи, че момчетата не са я щипали в киното. Разочарована, тя е изпитвала някакво удоволствие да следи и гледа какво правят връстниците й. Следяла е другите, подслушвала ги е и е виждала разни неща. Неща, които не е трябвало да вижда — обикновено не толкова важни, но в някои случаи може би и съвсем не маловажни? Неща, чиято важност тя изобщо не е разбирала.
Всичко това бяха само догадки и Поаро поклати глава със съмнение. Подреди купчината комикси върху масата, тъй като чувството му за ред никога не го напускаше. Докато го правеше, изведнъж усети, че нещо липсва. Нещо, което… Какво ли? Нещо, което непременно — трябваше да бъде тук… Нещо като… Поаро тръсна глава, за да прогони неясната мисъл.
Излезе бавно от навеса, недоволен и разочарован от себе си. Бяха повикали него, Еркюл Поаро, да предотврати убийство, а той не успя. Убийството бе извършено. Но още по-обидно бе, че той дори не се досещаше какво точно се е случило. Бе засрамен. А на следващия ден трябваше да се върне в Лондон победен. Самочувствието му бе сериозно накърнено — даже мустаците му бяха увиснали.
ГЛАВА 15
След половин месец инспектор Бланд има дълъг и неприятен разговор с полицейския началник на графството.
Майор Меръл имаше мърдащи гъсти вежди и приличаше по-скоро на сърдит териер. Но подчинените му го обичаха и уважаваха мнението му.
— Добре де — каза майор Меръл. — Какво имаме като резултат? Нищо, за което да се хванем. Пък и този Де Суса сега: Няма как да го свържем със смъртта на скаутката. Ако бяхме открили трупа на лейди Стъбс, нещата щяха да бъдат различни — той събра вежди към носа си и се взря в Бланд. — Значи смятате, че има труп.