— А вие как мислите, сър?
— О, съгласен съм с вас. В противен случай досега щяхме да открием лейди Стъбс. Освен ако, разбира се, тя не е обмислила всичко съвсем внимателно. А не виждам никакъв признак за това. Знаете, че не е имала пари. Проверихме всички банкови сметки. Сър Джордж е държал парите. Отпускал й е значителни суми, но тя не е имала пукната пара. И няма и следа от любовник. Никакъв слух, никаква клюка, а в провинциален район като този не може да не се чуе нещо — той замълча, после продължи: — Съвсем ясно е, че не знаем нищо. Предполагаме, че по някаква причина Де Суса е избягал с братовчедка си. Най-вероятно е да се е срещнал с нея при навеса, да са се качили на моторницата и той да я е бутнал във водата. Вие проверихте, че е могло да Стане, нали?
— Как не, сър! Можете да удавите цял кораб пътници през курортния сезон. И никой няма да се досети. Всички пискат и се бутат във водата. Но Де Суса не е знаел, че при навеса е било онова момиче, което е умирало от скука и съвсем сигурно е надничало през прозореца.
— Хоскинс е гледал през прозореца и е проследил вашата инсценировка, а вие не сте го видели, нали?
— Не, сър. Никога няма да се досетиш, че там има някой, освен ако той не излезе на балкона и не се покаже…
— Може би момичето наистина е излязло на балкона. Де Суса е разбрал, че го е видяло какво прави, затова се е върнал на брега и го е убедил да го пусне вътре, след което е попитал какво прави там. То му е разказало, радостно, че участва в играта, той е сложил въжето около шията му уж на шега — и хоп… — Майор Меръл направи изразителен жест с ръце. — Ето така! Добре, Бланд. Да кажем, че е, станало така. Чисти догадки. Нямаме никакви доказателства. Не сме намерили труп, а ако се опитаме да задържим в страната Де Суса, ще си създадем сума ти неприятности. Ще трябва да го пуснем да си замине.
— Той тръгва ли си, сър?
— Стяга се да потегли след седмица. Връща се на проклетия си остров.
— Значи нямаме много време — мрачно забеляза инспектор Бланд.
— Но сигурно има и други хипотези?
— О, да, сър, няколко. Аз още поддържам тезата, че момичето е било убито от човек запознат с подробностите около „Търсенето на убиеца“. Можем да изключим двама души. Сър Джордж и капитан Уорбъртън. Те са ръководели състезания на поляната и са били там целия следобед. Има десетки свидетели. Същото се отнася и за мисис Мастъртън, ако изобщо можем да я включим в заподозрените.
— Включете в списъка на заподозрените всички — нареди майор Меръл. — Тя непрекъснато ми звъни за полицейските кучета. В някой детективски роман — рече мечтателно той — непременно щеше да е убийцата. Но, дявол да го вземе, познавам Кони Мастъртън, откакто се помня. Просто не си я представям, че ще тръгне да души момичета или пък ще вземе да дави мистериозни южни красавици. Е, кой друг може да бъде?
— Мисис Оливър — продължи Бланд. — Тя е авторката на „Търсенето на убиеца“. Особнячка е и е прекарала някъде сама по-голямата част от следобеда. А също и мистър Алек Леги.
— Онзи, дето живее в розовата къща ли?
— Да. Тръгнал си е доста рано от празненството, дори не са го виждали. Твърди, че му е Станало скучно и се е върнал вкъщи. От друга страна, старият Мърдъл, който се върти на кея, пази лодките и помага да ги привързват на кея, твърди, че към пет часа Алек Леги е минал край него на път за вкъщи. Не по-рано. Така че той няма обяснение къде е бил в продължение на един час. Естествено, заяви, че Мърдъл няма представа за времето и греши кога го е видял. Все пак старецът е на деветдесет и две години.
— Нещо не се връзва — каза майор Меръл. — Няма ли някаква подбуда, не открихте ли улика срещу него?
— Може да е имал нещо с лейди Стъбс — колебливо подхвърли Бланд — и тя да го е заплашила, че ще каже на жена му, затова той е решил да я убие, а момичето е видяло всичко…
— И е скрил тялото на лейди Стъбс?
— Да. Но да бъда проклет, ако знам как и къде. Хората ми претърсиха педя по педя тези шейсет и пет акра, ала не откриха никъде разровена пръст. А сме се завирали под всеки храст. И все пак, ако е успял да скрие трупа, може да е хвърлил шапката й в реката, за да ни подведе. Марлийн Тъкър да го е видяла и той се е разправил с нея. Тази част от хипотезата си остава същата — инспектор Бланд замълча, после рече: — И разбира се, мисис Леги…
— Какво знаем за нея?
— Не е била в павилиона за чай между четири и четири и половина, както твърди — каза бавно инспектор Бланд. — Установих го веднага след като говорих с нея и с мисис Фолиът. Доказателствата потвърждават показанията на мисис Фолиът. А това е фаталният половин час — той замълча отново. — Има един млад архитект — Майкъл Уейман. Трудно можем да го заподозрем, но той представлява това, което наричам „вероятен“ убиец — един от онези наперени нервни млади хора. Може да убие всекиго, без да му трепне окото. Не е съвсем наред, което не ме изненадва.