— Значи такъв е вашият съвет? — каза Алек Леги. — И защо смятате, по дяволите, че ви влиза в работата?
— Не е моя работа — рече Поаро и тръгна към вратата. — Но аз винаги съм прав.
Настъпи кратко мълчание. После Алек Леги избухна в гръмогласен смях.
— Знаете ли — реши той, — ще последвам съвета ви. Разводите са страшно скъпи. Пък и е доста обидно да откриеш жената, за която си мечтал, а после не успееш да я задържиш. Ще ида при нея в жилището й в Челси и ако намеря там Майкъл, ще го хвана за ръчно изработената му педерастка вратовръзка и ще му изкарам душата. С удоволствие ще го направя. Да, с най-голямо удоволствие — изведнъж лицето му светна, озарено от съвсем приятна усмивка. — Извинете за отвратителното държане — каза той — и много ви благодаря.
Леги потупа Поаро по рамото. От силата на удара му той залитна и едва не падна.
Приятелските чувства на мистър Леги очевидно бяха по-болезнени от недружелюбността му.
— А сега — рече си Поаро, докато си тръгваше от Мил Котидж с отмалели крака, загледан към притъмняващото небе, — накъде ли да поема?
ГЛАВА 19
Началникът на полицията и инспектор Бланд останаха доста изненадани, когато им съобщиха за Еркюл Поаро. Началникът не беше в настроение. Само заради кроткото настояване на Бланд бе отказал поканата за ресторант за вечерта.
— Знам, Бланд, знам — изсумтя той. — Тоя белгиец може и да е бил някога същински магьосник, но явно времето му е минало. На колко години е?
Бланд тактично подмина този въпрос, макар че всъщност не знаеше отговора. Поаро винаги пазеше мълчание относно годините си.
— Работата, сър, е в това, че той е бил там — на място. А ние не сме стигнали доникъде. Стигнахме до задънена улица, и толкоз.
Началникът сърдито се изсекна.
— Знам. Знам. Иска да ме убеди, че мисис Мастъртън е извратена жена със склонност към убийство. Дори бих използвал полицейски кучета, стига да имаме къде да ги пуснем.
— Кучетата не надушват следи по вода.
— Да. Знам какво си мислите през цялото време, Бланд. И съм склонен да се съглася с вас. Но няма никакъв мотив, ясно ли ви е? Абсолютно никакъв.
— Мотивът може да е някъде на островите.
— Искате да кажете, че Хати Стъбс е знаела нещо за Де Суса, свързано с островите ли? Твърде вероятно е, имайки предвид какво представлява тя. Всички са единодушни, че е била глуповата. Можела е да се раздрънка по всяко време и пред всеки. Това ли си мислите?
— Нещо подобно.
— Ако е така, той е чакал доста дълго, преди да тръгне през моретата и да предприеме нещо.
— Да, сър, но да предположим, че не е знаел какво точно е станало с нея. Според неговата версия прочел някаква статия в клюкарските вестници за Нейс Хаус и красивата chatelaine7.
Винаги съм смятал — вмъкна Бланд, — че тази дума означава сребърен колан с верижки, на който са закачвали разни висулки и който бабите някога са носели на кръста си, а това всъщност не е лоша идея. Днес жените постоянно си губят чантите от разсеяност. Струва ми се обаче, че според женския жаргон chatelaine означава господарка на къщата. Мен ако питате, Де Суса казва истината, че не е знаел къде е Хати и за кого се е омъжила, докато не е прочел във вестника.
— Но след като е узнал, веднага тръгва с яхтата, за да я убие, така ли? Съшито с бели конци, Бланд!
— Но не е изключено, сър.
— И какво, за Бога, е могла да знае тази жена?
— Спомнете си какво е казала на съпруга си: „Той убива хора“.
— Сетила се е за убийствата? От времето, когато е била на петнайсет години? Но го твърди само Хати. Де Суса щеше да ни се изсмее.
— Не знаем всички факти — упорстваше Бланд. — Наясно сте, сър, че ако знаеш кой е извършителят, ще потърсиш, доказателства и ще ги намериш.
— Хм! Направихме дискретно проучване за Де Суса — по обичайните канали, и не стигнахме доникъде.
— Именно заради това, сър, този смешен стар белгиец може да е попаднал на нещо. Бил е в къщата — това е важно. Лейди Стъбс е говорила с него. Може да е направил връзка между някои от нейните налудничави приказки и да е открил нещо. При всички положения днес през целия ден е бил в Нейскум.
— И ви е позвънил да ви пита каква яхта е имал Де Суса?
— Да, първия път. При второто си обаждане ме помоли да уредя тази среща с вас.
— Е — началникът погледна часовника си, — ако не дойде до пет минути…