— Чух за кървавите рубини — подсмихна се Хелион на Рис, чоплейки златната гривна на бицепса си. — Ето тази история ми се ще да разкажеш.
Рис махна небрежно с ръка.
— Всичко с времето си.
Кучи син! намигна ми после.
В следващия момент Таркуин се появи в залата, обграден от Вариан и Кресеида.
Вариан ни обходи с поглед, очевидно търсейки някого, който не присъстваше сред нас, и се намръщи, като зърна Касиан, седнал от лявата страна на Неста. Касиан просто му се ухили самонадеяно.
„Разруших една сграда“, беше ми обяснил веднъж генералът за последното си посещение в Двора на Лятото… където имаше възбрана да стъпва. Явно дори героичното му участие в битката не я беше вдигнало.
Таркуин даже не погледна двама ни с Рисанд — всъщност никого от нас, включително крилата на Рис, — извинявайки се вяло за закъснението си, вината за което присъди на неочаквания щурм. И може би беше така. А може би бе обмислял до последния момент дали да дойде, независимо че бе приел поканата.
Отношенията им с Хелион, без съмнение, бяха също толкова обтегнати и като че ли само с Тесан се спогаждаха. Неутралитет ли? Калиас стана още по-студен, по-сдържан.
Но малко след поздравите…
Някакъв прислужник прошепна на Тесан, че Берон и всичките му синове били пристигнали. Усмивката светкавично напусна устата на Мор, очите й.
Моите също.
Агресията, която заструи от приятелите ми, бе достатъчна да разплиска водата в басейна. Великият господар на Есента мина през сводестия вход, следван от синовете си. Съпругата му — майката на Люсиен — вървеше до него; червеникавокафявите й очи обходиха стаята, като че издирваха липсващия им син. Вместо това обаче се застопориха върху Хелион, който й кимна подигравателно с тъмната си глава. Тя бързо извърна поглед.
Спасила бе живота ми В недрата на Планината. В замяна на това, че аз пощадих този на Люсиен.
Дали се чудеше къде е изгубеният й син? Дали я бяха застигнали измислените от мен слухове, сътворените от мен лъжи? Не можех да й съобщя, че в момента Люсиен търси омагьосана кралица — късче надежда за спасение — по гъмжащия от вражески армии континент.
Освен към събраните Велики господари към никой друг от присъстващите Берон не благоволи да обърне слабото си, обрамчено с кестенява коса лице. Синовете му обаче ни се ухилиха злобно. Толкова злобно, че Перегрините наежиха пера. Дори Вариан им се озъби предупредително, когато единият се вторачи похотливо в Кресеида. Баща им не си направи труда да ги смъмри.
Ерис пое тази роля.
Застанал на крачка зад своя родител, той им изсъска:
— Достатъчно!
И по-малките му братя се подчиниха. До един.
Не знаех дали е забелязал, дали изобщо го е грижа, но Берон не реагира никак. Просто спря в центъра на залата със сключени пред себе си ръце и се намръщи, сякаш заставаше пред глутница улични псета.
Берон, най-възрастният сред нас. Най-ужасният.
Рис го поздрави вежливо, макар че силата му тътнеше като черен вулкан под нас.
— Не се учудвам, че закъсняваш; все пак собствените ти синове бяха твърде бавни, за да заловят другарката ми. Явно е семейна черта.
Берон сбърчи леко устни, оглеждайки мен и короната ми.
— Другарка. И Велика господарка.
Впих равнодушен, отегчен поглед в него. Плъзнах го към противните му синове. Към Ерис.
Ерис само ми се усмихна, развеселен, но сдържан. Дали щеше да носи същата маска, докато убиваше баща си, отнемайки трона му?
Касиан наблюдаваше бъдещия Велик господар така, както ястребът следващата си плячка. Ерис все пак надникна към илирианския генерал и килна предизвикателно глава, потупвайки дискретно корема си. Беше готов за втори рунд.
Сетне отправи очи към Мор и я измери с такова презрение, че ми идеше да го удуша. Приятелката ми обаче му отвърна с пълно равнодушие.
Дори Вивиан прехапа устна. Явно знаеше какво е причинил на Мор — как й влияеше присъствието му.
Азриел стоеше толкова неподвижно, че не схващах дали изобщо диша. Но ако Мор забелязваше, ако усещаше, че независимо от опита й да преглътне сделката, която бяхме сключили, вината за нея още преследваше Азриел, то поне не го показваше.
Всички седнаха, запълвайки и последните столове.
Не остана нито един празен.
А това говореше достатъчно за плановете на Тамлин.
Помъчих се да не издавам облекчението си, докато прислужниците обгрижваха Двора на Есента, докато всички се приготвяхме за предстоящия разговор.
Тесан, в ролята си на домакин, проговори пръв:
— Рисанд, ти свика тази среща. Принуди ни да се съберем по-скоро от предвиденото. Сега е моментът да обясниш кое го наложи.