Рис заяви овладяно на тях и на всички присъстващи в залата:
— Нямах намеса в това. Никаква.
Очите на Калиас като че лумнаха със син пламък.
— Стоеше до трона й, когато издаде онази заповед.
Коремът ми се свиваше, докато наблюдавах как златистата кожа на Рис пребледнява.
— Помъчих се да я спра.
— Кажи го на родителите на двайсетте млади елфи, които изби — процеди Калиас. — Кажи им, че си се помъчил.
Бях забравила тази част от невъобразимата история на Амаранта. Случило се беше, докато още живеех в Двора на Пролетта — един от приятелите на Люсиен в Двора на Зимата беше успял да му изпрати информация. За двайсет деца, покосени от „напастта“. От Амаранта.
Рис стисна устни.
— Не минава нито ден, без да си го спомня — каза на Калиас, на Вивиан. На спътниците им. — Нито ден.
Дори не бях подозирала.
Някога, още преди месеци, ми беше признал, че имал спомени, които нямал сили да сподели с мен — дори с мен. Предполагах, че са свързани с изстъпленията на Амаранта срещу него. Но… не с нещата, на които е бил принуден да става свидетел. Да търпи, окован и приклещен в капана й.
С чувството да стои вързан до Амаранта, докато тя нарежда убийството на онези деца…
— Ала няма как да ги върнеш с горест по миналото, нали? — рече Калиас.
— Не — отговори просто Рис. — Няма. И сега се боря да не се разиграва никога повече.
Погледът на Вивиан запрескача между съпруга й и Рис.
— Не бях В недрата на Планината, но чух, Велики господарю, как си се мъчил… да я спреш.
Лицето й се скова от болка. И тя не бе смогнала да възпре злото, бранейки малкото късче от територията им.
Рис не каза нищо.
Берон изсумтя:
— Най-сетне остана без думи, а, Рисанд?
Допрях пръсти до мускулестата ръка на Рис. Не се и съмнявах, че Тамлин ще забележи. И не ме интересуваше. После казах на другаря си, без да понижавам глас:
— Вярвам ти.
— И това от жената — обади се ненавистно Берон, — която даде името на невинно момиче вместо своето, за да убие и него Амаранта.
Не допуснах в съзнанието си думите му, спомена за Клер.
Рис преглътна. Аз стиснах ръката му по-здраво.
Той промълви дрезгаво на Калиас:
— Когато народът ти се вдигна на бунт… — Сега си спомнях. Дворът на Зимата се бе опълчил на Амаранта. А децата… жестоката им смърт беше отговорът й. Наказанието за непокорството им. — Тя побесня. Искаше те мъртъв, Калиас.
Лицето на Вивиан пребледня.
Рис продължи:
— Аз… убедих я, че би било безсмислено.
— Кой би предположил — обади се Берон, — че един мъжки член може да е толкова убедителен…
— Татко — намеси се с нисък, предупредителен глас Ерис.
Защото и четиримата с Касиан, Азриел и Мор впивахме погледи в Берон. И никой от нас не се усмихваше.
Може би Ерис щеше да стане Велик господар по-скоро, отколкото планираше.
Рис обаче не спираше да говори на Калиас:
— Тя се отказа да те убива. Бунтовниците от двора ти бяха мъртви, убедих я, че това е достатъчно. И смятах, че се е свършило. — Дъхът му секна за миг. — Разбрах не по-рано от теб. Сигурно е приела уговорките ми в твоя защита като знак за тревога; затова и не ми е казала нищо. Освен това ме държеше… затворен. Опитах да проникна в съзнанията на войниците, които изпрати, но беше заприщила силите ми и… не успях. С тях… с тях имаше и един даемат. За да… — Гласът му го предаде. Амаранта беше разбила съзнанията на децата. Рис преглътна. — Мисля, че е искала да заподозреш мен. За да се погрижи никога да не сключим съюз срещу нея.
Какво ли беше видял в умовете на онези войници…
— Къде те държеше? — попита Вивиан, прегърнала собственото си тяло.
Не бях напълно готова да го чуя, когато Рис отвърна:
— В спалнята си.
Приятелите ми не потиснаха гнева си, състраданието си, слушайки тези подробности, които бе спестил дори на тях.
— Истории и приказки — провлачи Тамлин, отпуснат в стола си. — Имаш ли доказателства?
— Доказателства… — озъби му се Касиан и почти стана от стола си, разгърнал леко крила.
— Не — намеси се Рис, а Мор блокира Касиан с ръка, принуждавайки го да седне обратно в стола си. Рис пак се обърна към Калиас. — Но мога да се закълна… в живота на другарката си.
Той най-сетне положи ръка върху моята.
За пръв път, откакто го познавах, усещах кожата му студена и потна.
Потърсих го по връзката ни, докато той продължаваше да се взира в очите на Калиас. Думите ми бяха изчезнали… Затова просто сгуших душата си до високия му щит от черен диамант.
Още от самото начало знаеше какво ще му коства тази среща. Какво означава да дойде с истинския си облик, какво друго ще трябва да разкрие, освен обичните си крила.