Тамлин врътна очи. С огромно усилие се овладях да не му налетя, да не издера тези ужасни очи.
Калиас обаче бе прочел нещо в лицето на Рис, в думите му… И прикова непоколебим поглед в Тамлин, питайки отново:
— Защо си дошъл, Тамлин?
Нервен мускул потрепна по челюстта на Тамлин.
— Дошъл съм, за да ви помогна в борбата срещу Хиберн.
— Глупости — измърмори Касиан.
Тамлин го стрелна гневно. Касиан прибра крилата си, облегна се наново в стола си и му прати крива усмивка.
— Предполагам, че разбираш — намеси се деликатно Тесан — защо подхождаме така подозрително. И защо не смеем да споделим плановете си с теб.
— Въпреки че имам сведения за следващите ходове на Хиберн?
Мълчание. Таркуин, настанил се от отсрещната страна на басейна, само наблюдаваше и слушаше — или защото беше най-младият господар, или защото очакваше да извлече някаква полза от свадите помежду ни.
Тамлин ми се усмихна.
— Защо според теб ги поканих в дома си? В земите си? — Той изръмжа тихо и долових как Рис се напряга до мен. — Някога ти казах, че ще се боря срещу тиранията, срещу зло като това. Да не смяташ, че заради теб ще се откажа от идеалите си? — Зъбите му проблеснаха, бели като кост. — Колко лесно ме нарече чудовище въпреки всичко, което направих за теб, за семейството ти. — Той хвърли презрителен поглед към Неста, която го следеше смръщено. — И също толкова лесно отвори краката си за него, нищо че видя какво стори В недрата на Планината. Но май е логично. Той беше курвата на Амаранта десетилетия наред. Защо ти да не бъдеш негова курва?
— Мери си думите! — озъби му се Мор.
А на мен ми беше трудно да преглътна — да дишам.
Тамлин я игнорира напълно и махна към крилата на Рисанд.
— Понякога забравям кой си всъщност. Свалихте ли маските наистина, или това е поредният замисъл?
— Започваш да ме отегчаваш, Тамлин — намеси се Хелион, облягайки глава на ръката си. — Остави любовните кавги за друг път и ни дай възможност да обсъдим войната.
— Сигурно много се надяваш да има такава; все пак последната ти се отрази доста добре.
— Кой е казал, че войната не може да бъде доходоносна — парира го Хелион.
Тамлин сбърчи устни в злобна гримаса, която ме подтикна да се замисля дали не беше поискал от Хелион да развали сделката ми с Рис, както и дали Хелион не бе отказал.
— Достатъчно — обади се Калиас. — Всички имаме свое мнение за това как трябва да подходим към конфликта с Хиберн. — Ледниковите му очи се вкопчваха все по-свирепо в Тамлин. — Като съюзник на Хиберн ли идваш, или на Притиан?
Подигравателният, ядовит блясък в погледа му отстъпи място на гранитна решимост.
— Ще се боря срещу Хиберн.
— Докажи го! — подкани го Хелион.
Тамлин вдигна ръка и на масичката до стола му се появи купчина листове.
— Информация за армии, муниции, хранилища за гибелф… Внимателно събирана през последните месеци.
Каза го на мен, а аз не благоволих дори да сведа брадичка. Гръбнакът ме болеше от напъна да го държа изопнат като струна; и от двете му страни усещах остри бодежи.
— Колкото и великодушно да звучи — продължи Хелион, — как да сме сигурни, че информацията ти е вярна? И че Хиберн не те изпраща да ни заблудиш?
— А как да сте сигурни, че Рисанд и приятел четата му не са пратеници на Хиберн, дошли да ви склонят към отстъпление?
— Сигурно се шегуваш — рече Неста.
Мор увери сестра ми с поглед, че изобщо не се шегува.
— Ако е нужно да се съюзим срещу Хиберн — обади се Тесан, — ти, Тамлин, доста ревностно агитираш да не сключваме подобен съюз.
— Просто ви предупреждавам, че колкото и убедително да носят маската на искреността и приятелството, това не променя факта, че Рисанд топлеше леглото на Амаранта цели петдесет години и се настрои срещу нея чак когато времето за преврат назря. Колкото и да твърди той, че Хиберн е нападнал собствения му град, всъщност се отбраняваха доста добре, сякаш са очаквали удара. Не мислете, че не би пожертвал няколко сгради и шепа нисши елфи, за да ви привлече в съюз и да ви убеди, че имате общ враг. Защо според вас само Дворът на Нощта е получил вест за нападението над Адриата и само те се появиха навреме, за да се направят на спасители?
— Получиха вест — намеси се студено Вариан, — защото аз реших да ги предупредя.
Таркуин завъртя глава към братовчед си, извил изненадано вежди.
— Нищо чудно да съзаклятничите с тях — обвини Тамлин принца на Адриата. — Все пак ти, Вариан, би наследил титлата на Велик господар.
— Ти си умопомрачен — процедих на Тамлин, а Вариан му се озъби. — Чуй се само. — Посочих към Неста. — Хиберн превърна сестра ми в елф. След като твоята жрица, долната кучка, ги предаде!
— Нищо чудно Рисанд вече да е владеел съзнанието на Ианта. Пък и колко ли е трагично да си останеш млад и красив. Ти си добра актриса. Сигурен съм, че е семейна черта.
Неста се изсмя гърлено.
— Ако търсиш кого да обвиниш за всичко това — заяви тя на Тамлин, — май просто трябва да погледнеш в огледалото.
Той оголи зъби насреща й.
Касиан му върна жеста.
— Внимавай!
Тамлин прехвърли поглед между сестра ми и Касиан и го задържа върху крилата на Касиан, прибрани зад гърба му. Сетне изсумтя.
— Май и някои предпочитания са семейна черта на Арчерън.
Силата ми затътна като пробуждащ се титан.
— Какво искаш? — изсъсках му. — Извинение ли? Да се върна в леглото ти и да се преструвам на добричка съпруга?
— Защо да искам обратно развалена стока?
Бузите ми пламнаха.
Тамлин изръмжа:
— В мига, в който му позволи да те изчука като…
Отровните думи се лееха от устата му, оттам, където зъбите му полека се удължаваха…
И после всичко секна внезапно.
Устата на Тамлин спря да изпуска звуци. Той я затвори, отвори я — и пак.
Но от нея не излизаше нито стон, дори ръмжене.
По лицето на Рисанд нямаше усмивка, нямаше го дори онова обидно злорадство, когато отпусна глава на облегалката си.
— Добре се превъплъщаваш в риба на сухо, Тамлин.
Останалите, които досега наблюдаваха свадата с пренебрежение, присмех и тягост, надзърнаха към другаря ми. В очите им вече тъмнееше сянка на страх, чак сега осъзнаваха кой стои сред тях.
Братя, но не съвсем. Тамлин беше Велик господар, по-могъщ от всички тях.
С изключение на този до мен. Рис се отличаваше от другите, както човеците се отличаваха от елфите.
Околните понякога забравяха колко дълбок беше кладенецът на силата му. Какво могъщество таеше в себе си.
Но когато Рисанд отне говора на Тамлин, бързо си припомниха.