Выбрать главу

След още множество молитви и ритуали, Тамлин бе призован от другата срана на олтара, за да запали свещ за душите, угаснали през последната година — да ги извика в прегръдката на светлината с изгрева на слънцето.

Облаците зад тях започнаха да се обагрят в розово.

Юриан бе призован да изрече последната молитва — тази специално Ианта добави по мое искане и тя беше в чест на воините, които всеки ден се бореха за сигурността ни.

Двамата с Люсиен останахме сами в кръга от трева, с олтара и хоризонта пред нас, с тълпата, разположена зад гърбовете ни и от двете ни страни.

По скованата му стойка и резките погледи, които стрелкаше наоколо, си личеше, че премисля молитвите и участието ми в церемонията на Ианта. Това, че ние двамата се оказвахме сами, предвидливо откъснати от другите точно в мига, когато слънцето беше на път да окъпе с лъчите си света.

Ианта направи крачка към ръба на хълма и златистата й коса се разстла по гърба й, докато вдигаше ръце към небето. Местоположението й бе умишлено подбрано, както и ъгълът на ръцете й.

Заела беше същата поза и по време на Зимното слънцестоене, заставайки така, че слънцето да изгрее точно между вдигнатите й ръце, за да ги изпълни със светлината си. Помощничките й бяха отбелязали предварително мястото с изсечено камъче в тревата.

Златният диск на слънцето изплува бавно над размитите зеленосинкави багри на хоризонта.

Светлината изпълни света, ясна и могъща, сякаш устремена право към нас.

Гърбът на Ианта се изви и тялото й като че ли се превърна в съд за първите летни лъчи, а по видимата част на лицето й се изписа благоговеен възторг.

Слънцето се издигна и над земята отекна устойчив, озаряващ всичко звук.

Из тълпата се разнесе шепот.

После изумени крясъци.

Насочени не към Ианта.

А към мен.

Към мен, ослепителна и девствена в белите ми одежди, защото засилвах със светлината на новия ден под пътеката на слънцето, минаваща точно над мен вместо над Върховната жрица.

Никой не бе забелязал, че белязаното камъче на Ианта се беше преместило с няколко стъпки надясно; всички бяха твърде заети с грандиозната ми поява, за да доловят как призрачният полъх на вятъра го плъзва сред тревата.

Ианта последна извърна поглед към мен.

Последна проумя, че силата на слънцето не изпълва нея с благодат.

Освободих онази мощ, с която бях помела Хиберн, и тялото ми лумна, погълнато от светлина. Чиста като деня, чиста като звездите.

— Унищожителката на проклятия — зашушукаха някои.

— Слава нея! — зашептяха други.

Престорих се на изненадана — изненадана, но и примирена с избора на Котела. Тамлин ме гледаше с изопнато от смайване лице, а хибернските командири — с чисто изумление.

Аз обаче се обърнах към Люсиен и металното му око отрази с ослепителна мощ ярката ми светлина. Протегнах ръка към него, сякаш просто търсех помощ от приятел.

Чувствах как Ианта се мъчи да си върне контрола, да извърти нещата към себе си.

Явно и Люсиен го усети, защото взе ръката ми и падна на едно коляно в тревата, притискайки пръстите ми към челото си.

Досущ като житни класове, повалени от вятъра, околните също коленичиха.

Във всичките си показни церемонии и ритуали Върховната жрица нито веднъж не бе демонстрирала магическа сила или дар свише. Ала Фейра, Унищожителната на проклятия, избавила Притиан от тиранията и мрака…

Благословена. Свещена. Неугасваща пред злото.

Позволих на собственото ми сияние да се разрасне, докато и то не обля преклонената фигура на Люсиен.

Рицар, коленичил пред кралицата си.

Този път, когато се усмихнах на Ианта, й разкрих частица от вълка.

* * *

Тържеството поне си оставаше същото.

След като шумът и отдаването на почит стихнаха, след като сиянието ми угасна, когато слънцето се издигна над главата ми, всички се отправихме към близките възвишения и ливади, където неприсъствалите на церемонията вече бяха узнали за малкото ми чудо.

Придържах се близо до Люсиен, който се двоумеше как да ми угоди, докато другите като че ли се разкъсваха между радостта и изумлението, любопитството и угрижеността.

Ианта прекара следващите шест часа в опити да обясни случилото се. Котелът благословил най-свидната й приятелка, разправяше на всеки слушател. Слънцето променило пътя си, за да разкрие възторга си от завръщането ми.

Само подвластните й жрици й обръщаха внимание, а половината от тях дори не изглеждаха заинтригувани.