— Ти си умопомрачен — процедих на Тамлин, а Вариан му се озъби. — Чуй се само. — Посочих към Неста. — Хиберн превърна сестра ми в елф. След като твоята жрица, долната кучка, ги предаде!
— Нищо чудно Рисанд вече да е владеел съзнанието на Ианта. Пък и колко ли е трагично да си останеш млад и красив. Ти си добра актриса. Сигурен съм, че е семейна черта.
Неста се изсмя гърлено.
— Ако търсиш кого да обвиниш за всичко това — заяви тя на Тамлин, — май просто трябва да погледнеш в огледалото.
Той оголи зъби насреща й.
Касиан му върна жеста.
— Внимавай!
Тамлин прехвърли поглед между сестра ми и Касиан и го задържа върху крилата на Касиан, прибрани зад гърба му. Сетне изсумтя.
— Май и някои предпочитания са семейна черта на Арчерън.
Силата ми затътна като пробуждащ се титан.
— Какво искаш? — изсъсках му. — Извинение ли? Да се върна в леглото ти и да се преструвам на добричка съпруга?
— Защо да искам обратно развалена стока?
Бузите ми пламнаха.
Тамлин изръмжа:
— В мига, в който му позволи да те изчука като…
Отровните думи се лееха от устата му, оттам, където зъбите му полека се удължаваха…
И после всичко секна внезапно.
Устата на Тамлин спря да изпуска звуци. Той я затвори, отвори я — и пак.
Но от нея не излизаше нито стон, дори ръмжене.
По лицето на Рисанд нямаше усмивка, нямаше го дори онова обидно злорадство, когато отпусна глава на облегалката си.
— Добре се превъплъщаваш в риба на сухо, Тамлин.
Останалите, които досега наблюдаваха свадата с пренебрежение, присмех и тягост, надзърнаха към другаря ми. В очите им вече тъмнееше сянка на страх, чак сега осъзнаваха кой стои сред тях.
Братя, но не съвсем. Тамлин беше Велик господар, по-могъщ от всички тях.
С изключение на този до мен. Рис се отличаваше от другите, както човеците се отличаваха от елфите.
Околните понякога забравяха колко дълбок беше кладенецът на силата му. Какво могъщество таеше в себе си.
Но когато Рисанд отне говора на Тамлин, бързо си припомниха.
Глава 45
Само приятелите ми не изглеждаха изненадани.
Очите на Тамлин бяха зелени пламъци; около тялото му проблясваше златиста светлина, докато магията му търсеше изход от хватката на Рисанд. Докато се мъчеше и мъчеше да проговори.
— Ако ви трябват доказателства, че не сме в заговор с Хиберн — подхвана кротко Рисанд, — отчетете факта, че можех просто да нахлуя в съзнанията ви и да ви принудя да ми се подчините. Щях да си спестя много време.
Единствено Берон имаше неблагоразумието да изсумти подигравателно. Ерис просто седеше наклонен към майка си, готов да скочи помежду им с Рис.
— Но ето че разговарям с вас — продължи другарят ми, без да удостои Берон дори с поглед.
Абсолютна тишина.
Тогава Таркуин, мълчалив и бдителен, се покашля.
Зачаках удара, който несъмнено щеше да ни обрече. Ние бяхме крадци, измамници; той ни беше поканил в дома си, а ние го бяхме ограбили, бяхме нахлули в съзнанията им, за да подсигурим успеха си.
Таркуин обаче каза на двама ни с Рисанд:
— Въпреки че не съм давал разрешение на Вариан да ви предупреждава… — Той стрелна ядно братовчед си, който не изглеждаше особено разкаян. — Само вие ни се притекохте на помощ. Единствено вие. А не пожелахте нищо в замяна. Защо?
— Нали така постъпват приятелите — отвърна с пресипнал глас Рис.
Дискретна, сдържана покана.
Таркуин го премери с поглед. После мен. След това и останалите.
— Отменям кървавите рубини. Нека няма дългове помежду ни.
— Не очаквай Амрен да ти върне нейния — обади се Касиан. — Доста се привърза към него.
Можех да се закълна, че по устните на Вариан изплува усмивка.
Рис обаче се обърна към Тамлин, чиято уста си оставаше затворена, макар че очите му не спираха да горят. И другарят ми му каза:
— Вярвам ти. Вярвам, че ще се бориш на страната на Притиан.
Калиас нямаше вид на чак толкова убеден. Нито пък Хелион.
Рис освободи гласа на Тамлин. Долових го, защото от гърлото му се изтръгна тихо ръмжене. Въпреки това не понечи да ни нападне, нито да проговори.
— Във война сме — рече Рисанд. — Нямам потребност да пилея енергия във вътрешни спорове.
По-извисеният мъж сред тях… елфът. Самообладанието му, изборът му на думи… Всеки негов ход беше предвидлива проява на здрав разум и могъщество. Ала… знаех, че говори искрено. Макар че Тамлин бе участвал в убийството на собственото му семейство и бе изиграл своята роля в Хиберн… Заради дома ни, заради Притиан Рис беше готов да загърби миналото. Жертва, от която щеше да страда само неговата душа.