Берон обаче заяви:
— Ти може и да си готов да му повярваш, Рисанд, но като съсед на неговия двор, аз няма да склоня толкова лесно. — Коварен поглед. — Може би блудният ми син ще ви обясни защо. Но къде е той?
Дори Тамлин надникна към нас — към мен.
— Помага в защитата на града ни — отговорих лаконично.
И не излъгах, не напълно.
Ерис изсумтя и впери очи в Неста, която му отвърна със стоманено изражение.
— Жалко че не водите и другата сестра. Дочух, че другарката на малкото ни братче е голяма хубавица.
Щом бяха наясно, че Илейн е другарката на Люсиен… С ужас проумях, че това им подсигуряваше още един начин да атакуват най-малкия си брат, когото мразеха толкова ожесточено, толкова безпричинно. Сделката, която сключихме с Ерис, не включваше защита на Люсиен. Устата ми пресъхна.
Мор обаче каза невъзмутимо:
— До ден-днешен обичаш звука на собствения си глас, Ерис. Хубаво е да знам, че някои неща не се променят с вековете.
Устата на Ерис се сбърчи в усмивка от думите й, от добре обмислената преструвка, че не се бяха виждали от години.
— И аз се радвам да отбележа, че след цели пет века още се обличаш като уличница.
В първия миг Азриел просто седеше на мястото си.
В следващия проби щита на Ерис с ярък лъч синя светлина, събаряйки го назад. Дървеният стол под тях се пръсна на трески.
— По дяволите! — изплю Касиан и за част от секундата се озова до тях…
Но се натъкна на синя стена.
Азриел ги беше обградил със свой щит, а когато осеяните му с белези ръце се вкопчиха в гърлото на Ерис, Рисанд нареди:
— Достатъчно!
Азриел стисна по-силно и Ерис се загърчи под него. Без битки — такова беше правилото, но Азриел, със силата, която му даваха сенките…
— Достатъчно, Азриел! — натърти Рис.
Явно сенките, виещи се около сенкопоеца, го скриваха от оброчната магия. Никой от останалите дори не понечи да се намеси, сякаш и те бяха стигнали до същото заключение.
Азриел заби коляното си, и то с цялата си тежест, в корема на Ерик. И без да издаде нито звук, прогони въздуха от тялото му. Огънят на Берон удряше синия щит отново и отново, но пламъците като че се плъзгаха по повърхността му и със съскане угасваха във водата. Сенките на Азриел потушаваха оцелелите.
— Заповядай на мутиралия си прилеп да спре — нареди Берон на Рис.
Рис се наслаждаваше на гледката, независимо от уговорката си с Ерис — иначе можеше секунди по-рано да е сложил край на всичко. Надзърна към мен, сякаш да ми го покаже с поглед. И да ми отстъпи честта.
Аз се изправих, а коленете ми бяха изненадващо стабилни.
Усетих внезапното напрежение на околните, жигосващия взор на Тамлин. Тръгнах към сенкопоеца сред шумоленето на блещукащата си рокля, опрях татуирана ръка върху твърдата, почти невидима извивка на щита му и пророних:
— Хайде, Азриел.
Азриел спря.
Белязаните ръце отпуснаха хватката си и Ерис вдиша трескаво. Азриел обърна лице към мен…
Леденият гняв по него ме прикова на място.
Но под него прозираха спомените, които го преследваха безпощадно: как Мор изтръгва ръка от неговата, как ридае, крещейки на Рис.
А сега, зад нас, Мор трепереше в стола си. Трепереше пребледняла.
Аз просто подадох ръка на Азриел.
— Ела да седнеш до мен.
Неста вече беше преместила стола си и до моя се беше появил един свободен.
Зачаках търпеливо, а протегнатата ми ръка не трепваше.
Очите на Азриел се плъзнаха към сина на Великия господар, дишащ на пресекулки под него. Сетне сенкопоецът се наведе да прошепне нещо в ухото му, от което Ерис пребледня още повече.
Щитът обаче се спусна. Сенките се превърнаха в слънчева светлина.
Берон атакува, ала огънят му отскочи от моя щит. Вдигнах поглед към Великия господар на Есента.
— Вече за втори път ви разгонваме фамилията. Очаквах да си посърнал от унижение.
Хелион се засмя. Аз върнах очи към Азриел, който пое протегнатата ми ръка и стана. Усетих грапавата повърхност на белезите му и студената му кожа. Леденостудена.
Мор отвори уста да каже нещо на Азриел, но Касиан сложи ръка на голото й коляно и поклати глава. Поведох сенкопоеца към празния стол до моя, после сама отидох до масата, за да му налея чаша вино.
Подадох му я и седнах, а околните мълчаха.
— Те са мое семейство — обясних, забелязвайки колко от присъстващите ме гледаха с учудено вдигнати вежди, задето му бях поднесла вино. Тамлин просто поклати отвратено глава и най-накрая прибра нокътя обратно в ръката си. Срещнах бесния поглед на Ерис и с глас, студен като лицето на Азриел, процедих: — Не ме е грижа, че сме съюзници в тази война. Ако отново обидиш приятелката ми, няма да го спра.