Само Ерис знаеше докъде се простира съюзът ни — информация, която можеше да прати цялата среща по дяволите, ако някой от нас я разкриеше. Която също така можеше да му навлече гибелния гняв на баща му.
Мор се взираше непоколебимо в Азриел, а той отказваше да вдигне очи към нея, отказваше да стори каквото и да било друго, освен да впива смъртоносен поглед в Ерис.
Ерис имаше благоразумието да извърне очи. И да промълви:
— Извинявам се, Мориган.
Баща му буквално зяпна от изумление. Но по лицето на съпругата му светеше нещо като одобрение, когато най-големият им син се върна на мястото си до нея.
Тесан потри слепоочията си.
— Това не вещае нищо добро.
Хелион пък се подсмихна на свитата си и преметна глезен върху едното си коляно, разкривайки мощните си, изваяни бедра.
— Изглежда, че ми дължите десет златни монети.
Май не само ние се бяхме обзаложили. Никой от антуража на Хелион обаче не отвърна на подигравателната му усмивка.
Той махна с ръка и купчините листове, донесени от Тамлин, се понесоха към него в призрачен вятър. А като щракна с пръсти, покрити с белези от фехтовка, същите купчини се появиха пред всеки стол в залата. Включително и пред моя.
— Дубликати — обясни, без да вдига поглед, прелиствайки документите пред себе си.
Никой не докосна своята купчинка.
Хелион изцъка с език.
— Ако всичко това е вярно — рече той и Тамлин изръмжа заради надменния му тон, — предлагам две неща: първо, да унищожим запасите от гибелф на Хиберн. Няма да удържим дълго, ако наистина го използват за толкова видове оръжия. Рискът си струва.
Калиас вдигна вежда.
— И как предлагаш да го осъществим?
— Ние ще се заемем — заяви Таркуин и Вариан кимна. — Дължим им го за Адриата.
— Няма нужда — каза Тесан.
Всички примигнахме неразбиращо. Дори Тамлин. Великият господар на Зората просто сключи ръце в скута си.
— Най-добрата ми изобретателка чака да я извикам от седем часа. Мисля, че сега е моментът.
Преди някой да смогне да отвърне каквото и да било, една Върховна елфа се появи до кръга ни. Поклони се толкова бързо, че мярнах само бледокафявата й кожа и дългата й, копринена черна коса. Беше облечена подобно на Тесан — с разкопчана до гърдите туника и навити ръкави. А ръката й…
Досетих се коя е още преди да се изправи от поклона си. Дясната й ръка беше от масивно злато — механична. Също като окото на Люсиен. Щракаше и бръмчеше тихо, привличайки погледа на всеки безсмъртен в залата, когато се изправи пред Великия си господар. Тесан й се усмихна приветливо.
Лицето й… Зачудих се дали Амрен не беше създала чертите си по подобие на нейното потекло, вселявайки се в елфическо тяло: острата брадичка, заоблените скули, поразяващите очи, леко вирнати в ъгълчетата. Но докато тези на Амрен бяха неземно сребристи, очите на елфата пред мен приличаха на късове оникс. И в тях прочетох, че отлично съзнаваше как зяпаме ръката й, нея самата.
— Господарю.
Тесан посочи изобретателната, застанала с гордо вдигната глава пред кръга ни.
— Нуан е сред най-вещите занаятчии в моя двор.
Рис се облегна в стола си, разпознал името, и кимна с брадичка към Берон, към Ерис.
— Вероятно я познавате като занаятчийката, позволила на… блудния ти син, както ти го нарече, Берон, да използва лявото си око, след като Амаранта го извади.
Нуан кимна утвърдително и стисна устни, оглеждайки семейството на Люсиен. Дори не надникна към Тамлин, а той самият даже не си направи труда да я поздрави, независимо от общото им минало, общия им приятел.
— И каква е връзката с гибелфа? — попита Хелион.
Любовникът на Тесан видимо се разлюти от тона на Великия господар на Деня, но Тесан го укроти с поглед.
Нуан се обърна към Хелион и тъмната й коса се разстла върху едното й рамо. Никак не изглеждаше засегната от въпроса му.
— Намерих решение на проблема.
Тесан махна с ръка.
— Дочухме слухове, че използвали гибелф в тази война. В нападението срещу твоя град, Рисанд. Решихме да предприемем нещо по въпроса, преди да се е превърнал във фатална пробойна за всички ни. — Той кимна към Нуан. — Освен несравнима изобретателна, тя е и опитен алхимик.
Нуан скръсти двете си ръце, а металната от тях проблесна на слънцето.
— С помощта на проби, събрани след нападението над Веларис, успях да създам… нещо като противоотрова.
— И как се сдоби с тези проби? — попита Касиан.
Бузите на Нуан поруменяха.
— Ами… слуховете ме наведоха на мисълта, че Люсиен Вансера ще се пресели там след… случилото се. — Все така упорито не поглеждаше към Тамлин, който слушаше мълчалив, вглъбен. — Преди няколко дни съумях да се свържа с него и го помолих да ми изпрати проби. Той изпълни молбата ми. И не ви каза — побърза да увери Рисанд, — защото не искаше да ви създава излишни надежди. Не и докато не намерех решение.