Нищо чудно, че с такава готовност тръгна сам из Веларис онзи ден, когато трябваше да ни помогне с разследването. Стрелнах очи към Рис.
Май Люсиен все още го бива в ролята на лисица.
Рис не ме погледна, макар че устните му потрепнаха, когато отвърна:
О, да.
Нуан продължи:
— Майката ни е подсигурила всичко нужно на тази земя. Затова трябваше просто да намеря нещото в Притиан, способно да пребори онова вещество от Хиберн, което потиска силите ни.
Хелион се размърда нервно и лъскавият бял плат се плъзна по мускулестите му гърди.
Тесан долови раздразнението му и каза:
— Нуан бързо създаде прах, който да поглъщаме с питието или храната си. Така той ще ни направи неподатливи на гибелфа. Вече съм организирал работници в три от моите градове, които имат задачата да произведат колкото може повече за раздаване от него в обединената ни войска.
Дори Рис изглеждаше впечатлен от потайността му, от разкритието.
Учудвам се, че и ти още не си разбулил някой свой скрит замисъл, пошегувах се по връзката.
Жестока, красива Велика господарка, измърка той с просветващи очи.
Таркуин попита:
— Ами предметите, сътворени от гибелф? В битката имаха ръкавици, с които пробиваха щитове. — Той посочи с брадичка към Рис. — Когато нападнаха твоя град — също.
— Срещу тях — отвърна Нуан — можете да се браните само с усет. — Погледът й не трепна под силата на неговия и той изпъна гръб, учуден от смелостта й. — Моето вещество може единствено да попречи на гибелфа да потиска силите ви. По всяка вероятност, ако ви прободе оръжие с връх от гибелф, наличието на моето вещество в организма ви ще възпре действието му.
В залата се спусна тишина.
— И трябва да се доверим на вас двамата — Берон изгледа остро Тесан, сетне и Нуан, — че казвате истината за този… прах, който искате да поглъщаме на сляпо?
— Предпочиташ да се изправиш пред Хиберн без силата си? — попита Тесан. — Майсторите ми алхимици и изобретатели знаят какво вършат.
— Може и така да е — намръщи се Берон, — но тя например откъде идва? Коя си ти? — Обърна се директно към нея той.
— Аз съм дъщеря на двама Върховни елфи от Ксиан, които се преселили тук, за да подсигурят на децата си по-добър живот, ако това въобще е важно за теб — отговори стегнато Нуан.
Хелион попита Берон:
— Какво значение има това?
Берон сви рамене.
— Ако семейството й е от Ксиан, за който ще ви напомня, че се би на страната на Верноподаниците, то чии интереси подкрепя?
Кехлибарените очи на Хелион проблеснаха.
Тесан се намеси рязко:
— Нека ти припомня, Берон, че собствената ми майка е родом от Ксиан. Както и голяма част от двора ми. Внимавай какво приказваш.
Преди Берон да е изсъскал отговора си, Нуан заяви гордо на Великия господар на Есента:
— Аз съм дете на Притиан. Родена съм тук, в тези земи, също като синовете ти.
Лицето на Берон притъмня.
— Съобразявай тона си, момиче.
— Не е нужно да съобразява каквото и да било — намесих се аз. — Не и при положение, че я обстрелваш с подобни глупости. — Погледнах към жената. — Аз ще изпия противоотровата ти.
Берон врътна очи.
Ерис обаче го предупреди:
— Татко.
Великият господар на Есента вирна вежда.
— Имаш да добавиш нещо ли?
Ерис не трепна, но като че ли подбра следващите си думи много, много старателно.
— Ставал съм свидетел с очите си на въздействието на гибелфа. — Той кимна към мен. — Наистина ни пречи да достигнем силата си. Ако врагът ни атакува с него…
— Ако така се случи, ще се справим. Няма да рискувам живота на поданиците и семейството си, за да изпитам някаква си теория.
— Не е теория — парира го Нуан и механичната й ръка избръмча, свивайки се в юмрук. — Не бих се изправила пред вас, ако не бях доказала категорично ефекта на творението си.
Горда, трудолюбива елфа.
— Аз ще го изпробвам — обяви Ерис.
За пръв път го виждах да постъпва толкова… благородно. Дори Мор примигна смаяно.
Берон впи в сина си поглед, който накара една мъничка, мъничка част от мен да се почуди дали Ерис нямаше да израсне като добър елф, ако бе имал друг баща. Дали някъде дълбоко в него, след вековете, пропити с отрова, не се криеше именно такъв.
Защото Ерис… Какъв ли живот бе водил В недрата на Планината? Какви ли игри беше играл, какво бе понасял? Затворен там цели четирийсет и девет години. Едва ли щеше да рискува пак да му се случи. Дори това да го поставяше в сблъсък с баща му — а може би именно заради това.