Берон отвърна:
— Не, няма. И братята ти сигурно съжаляват да го чуят.
И наистина, другите му синове изглеждаха доста разочаровани от факта, че последната им пречка към трона нямаше да рискува живота си, изпробвайки веществото на Нуан.
Рис се намеси:
— Тогава не го опитвайте. Аз ще го опитам. И целият ми двор, както и армията ми.
Той кимна признателно на Нуан.
Тесан направи същото — като благодарност и знак, че е свободна да си върви. Изобретателката се поклони още веднъж и напусна залата.
— Поне ти имаш армия, на която да дадеш от противоотровата — подхвърли кротко Тамлин, прекъсвайки гневното си мълчание. После ми се усмихна. — Но сигурно и това е било част от плана. Да обезвредите моите войски, за да нахлуят по-лесно вашите. А може би просто си искала да гледаш как народът ми страда?
В дясното ми слепоочие започваше да пулсира тъпа болка.
Острите нокти наново изскочиха през кожата над кокалчетата му.
— Със сигурност си се досетила, че като настроиш войниците ми срещу мен, народът ми ще остане беззащитен срещу Хиберн.
Не отвърнах. Макар че едва прогоних тази картина от съзнанието си.
— Подготви двора ми за разруха — процеди с отровен, тих глас Тамлин. — И точно това го сполетя. Помниш ли онези селца, за чието възстановяване толкова искаше да помогнеш? Е, вече са просто пепелища.
Не допуснах и тази картина. Беше ме уверил, че ще останат невредими, че Хиберн е обещал…
— И докато едни от вас майсторят противоотрови, а други се изживяват като спасители, аз се мъчех да обединя войските си, да си върна доверието им, числеността им. Да събера хората си на изток, където Хиберн още не е нахлул.
Неста се обади сухо:
— Значи, няма да опиташ противоотровата.
Тамлин не й обърна внимание, а ноктите му се забиха в страничната облегалка на стола. Аз обаче му вярвах, че е преместил колкото е могъл повече хора в източния край на земите си. Споделил ми беше плановете си дълго преди да се върна у дома.
Тесан се покашля и подкани Хелион:
— Каза, че си имал две предложения въз основа на информацията, която прочете.
Хелион сви рамене и слънцето проблесна по златната бродерия на туниката му.
— Така е, но Тамлин май ме е изпреварил. Дворът на Пролетта трябва да се евакуира. — Очите му запрескачаха между Таркуин и Берон. — Предполагам, че северните ви съседи ще ви приемат в земите си.
Берон сбърчи устни.
— Не разполагаме с подобни ресурси.
— Да — намеси се Вивиан, — защото всички сте твърде заети да лъскате бижутата в съкровищницата си.
Берон й хвърли поглед, от който Калиас се напрегна в стола си.
— Съпругите са поканени като придружителки, не като съветници.
Сапфирените очи на Вивиан лумнаха като ударени от гръм.
— Ако тази война загрубее, ще кървим до вас, затова смятам, че имаме право на глас, дявол да го вземе!
— Хиберн няма просто да ви убие, със сигурност ще ви причини много по-лоши неща — отвърна студено Берон. — Особено на младо, красиво същество като теб.
Калиас изръмжа, образувайки вълнички в басейна между нас, а Мор повтори звука.
Берон се поусмихна.
— Само трима от нас присъстваха на последната война. — Той кимна към Рис и Хелион, чието лице помръкна. — Едва ли някой може да забрави какво вършеха Хиберн и Верноподаниците с всяка пленена елфа във военните си лагери. Как си отмъщаваха на онази Върховна елфа, която или се биеше за човеците, или беше от семейство на такива воини. — Той сложи тежка длан върху кльощавата ръка на съпругата си. — Нейните две сестри й спечелили време, колкото да избяга, когато силите на Хиберн обсадили земите им. Те самите така и не напуснали военния лагер.
Хелион наблюдаваше внимателно Берон с отявлен укор в очите.
Господарката на Двора на Есента не откъсна поглед от басейна, а лицето й пребледня като платно. Образите на Дагдан и Брана пробягаха през съзнанието ми — заедно със спомена за разкъсаните трупове на онези човеци. Онова, което им бяха причинили преди и след убийството им…
— Ние ще приемем народа ти — заяви тихо Таркуин, вперил взор в Тамлин. — Независимо от твоята връзка с Хиберн… поданиците ти са невинни. В земите ми има предостатъчно място. Ще ги приемем всичките, ако се наложи.
Отривисто кимване беше единственият израз на благодарност от страна на Тамлин.
Берон подхвърли:
— Явно Сезонните дворове ще се превърнат в костници и ханове, докато Слънчевите си стоят чистички и спретнати на север?