Берон не му обърна внимание.
— А сега Рисанд иска да го играе герой. Курвата на Амаранта се превръща в Унищожителя на Хиберн. Но ако нещо се обърка… — Жестока, студена усмивка. — Дали ще падне на колене пред Хиберн? Или просто ще разтвори…
Спрях да чувам гласа му. Спрях да чувам всичко друго, освен сърцето си, дишането си.
От тялото ми изригна огън.
Буен, нажежен пламък, който се изстреля към Берон като копие.
Глава 46
Берон спусна щита си в последния момент, но отблъснатите пламъци обгориха ръката на Ерис — право през ръкава му. И бледата, прекрасна ръка на майката на Люсиен.
Околните изкрещяха, скачайки на крака, но аз не можех да разсъждавам трезво, не чувах нищо друго, освен думите на Берон; очите ми виждаха само онези кошмарни мигове В недрата на Планината как Амаранта води Рис по коридора, за да го подложи на невъобразими изтезания…
Фейра.
Изправих се, глуха за гласа му. И запратих вълна от басейна към Берон, обградих го заедно със стола му в сфера без въздух.
Той я атакува с огън, изпарявайки част от водата, но аз го притиснах още по-силно.
Щях да го убия. Да го убия, и то с радост.
Фейра.
Не знаех дали Рисанд крещи името ми, или го шепне по връзката. Може би и двете.
Огненият щит на Берон се блъсна във водната ми сфера, толкова мощно, че образува вълнички по повърхността й със съскаща пара между тях.
Затова оголих зъби и забих юмрук от бяла светлина в огнената му преграда — бялата светлина от Двора на Деня. Онази, която унищожаваше заклинания и магии.
Берон облещи очи и щитът му започна да отслабва. А моята вода го притисна още по-плътно.
В следващия миг усетих две ръце върху лицето си. Две виолетови очи се озоваха пред моите, спокойни, но и настойчиви.
— Отстоя позицията си, любов моя — каза Рис. — Но ако го убиеш, противният Ерис ще заеме мястото му.
Тогава ще ги избия всичките.
— Колкото и интригуващ експеримент да предлагаш — измърка ми Рис, — само ще усложни положението ни.
А в съзнанието ми прошепна:
Обичам те. Обвиненията на онова заядливо копеле не значат нищо. Той никога не е познал радостта в живота си. Нищо хубаво не му се е случвало. За разлика от нас.
Лека-полека започвах да чувам разни неща — шуртене на вода, пращене на огън, тревожното дишане на околните, ругатните на Берон, пленен в стесняващото се кълбо от светлина и вода.
Обичам те — повтори Рис.
И аз разхлабих магията си.
Пламъците на Берон избухнаха като разцъфващо цвете и заотскачаха от щита, с който Рис ни беше обгърнал.
Не за да ни предпази от Берон.
Останалите Велики господари вече бяха на крака.
— Ето как си пробила защитните ми заклинания — рече тихо Таркуин.
Берон така се беше запъхтял, че изглеждаше сякаш всеки момент щеше да избълва огън.
Хелион обаче просто седна на мястото си, потривайки брадичка.
— Питах се къде е отишла онази малка частица от магията ми. Съвсем малка. Като една люспа от цялото тяло на риба. Но винаги усещам, когато нещо се докосне до празното място. — Той се подсмихна на Рис. — Нищо чудно, че си я направил Велика господарка.
— Направих я Велика господарка — отвърна непоколебимо Рис, сваляйки ръце от лицето ми, без да се отдалечава от мен, — защото я обичам. Силата й изобщо не е повлияла на това мое решение.
Не можех да свикам на помощ нито думите си, нито чувствата си.
Хелион попита Тамлин:
— Ти знаеше ли за силите й?
Тамлин наблюдаваше двама ни с Рис. Признанието на другаря ми още висеше във въздуха между нас.
— Това не засягаше никого — заяви Тамлин на Хелион, както и на всички присъстващи.
— Тези сили принадлежат на нас. Така че ни засяга — процеди ненавистно Берон.
Мор впи в него поглед, от който всеки по-слаб елф би избягал.
Господарката на Есента стискаше ръката си. По бледата й като лунна светлина кожа се разстилаше огненочервено петно. Лицето й обаче не издаваше болка. Аз седнах и й казах:
— Съжалявам.
Очите й се надигнаха към моите, облещени от почуда.
Берон изплю:
— Не й говори, човешка измет такава.
Рис разби щита му, огъня му, всичките му защити.
Разби ги, като че хвърляше камък през стъкло, и изстреля тъмната си сила в Берон с такава мощ, че столът му се люшна назад. А после се разпадна на черен, лъскав прашец под тялото му.
И Берон се строполи по задник на пода.
Призрачен вятър отнесе блещукащия абаносов прах, част от който остана по пурпурния му жакет, по кестенявата му коса.
— Друг път не смей да говориш така на другарката ми! — предупреди го Рис, пъхвайки ръце в джобовете си.