Берон скочи на крака и без дори да се изтупа от праха, заяви на всички в залата:
— Срещата приключи. Дано Хиберн ви изтреби до един!
Неста също се изправи от стола си.
— Срещата не е приключила.
Тонът й накара дори Берон да замлъкне. Ерис премери пространството между сестра ми и баща си.
Тя стоеше с изопнат като струна гръб, същинска колона от стомана.
— Вие сте всичко — каза на Берон, на цялата зала. — Вие сте всичко, което стои между Хиберн и края на доброто в света. — Тя съсредоточи нетрепващ, свиреп поглед във Великия господар на Есента. — Бил си се срещу Хиберн в последната война. Защо сега отказваш?
Берон не благоволи да отговори. Но и не си тръгна. Ерис дискретно махна на братята си да седнат.
Неста забеляза жеста му и се поколеба. Сякаш осъзнала, че разполага с цялото им внимание, че всяка следваща дума е от значение.
— Мразете ни, щом искате. Не ме вълнува. Но ме вълнува, ако позволявате толкова невинни да страдат и да умират. Поне опитайте да защитите народа си. Защото Хиберн ще ги използва за назидание. И тях, и всички нас.
— И откъде знаеш? — намеси се презрително Берон.
— Влязох в Котела — отвърна с равен тон Неста. — Там ми се разкри сърцето му. Хиберн ще разруши стената и ще избие всички и от двете й страни.
Истината ли казваше, или лъжа, не можех да преценя. Лицето й не разкриваше нищо. Но никой не си позволи да й противоречи.
Тя погледна към Калиас и Вивиан.
— Съжалявам за гибелта на онези деца. Гибелта дори на едно дете е потресаваща. — Тя поклати глава. — Но отвъд стената гледах как деца заедно с целите им семейства измират от глад. — Тя кимна към мен. — Ако не беше сестра ми… Аз щях да съм едно от тях.
Очите ми запариха и примигнах, за да прогоня сълзите.
— Твърде дълго — продължи Неста — човеците отвъд стената страдаха и погиваха, докато вие в Притиан процъфтявахте. Не докато властваше злата кралица. — Тя изтръпна, сякаш дори мисълта за Амаранта й беше омразна. — Доста преди това. Ако някога ще се борите за нещо, сторете го сега, за да защитите онези, които сте забравили. Покажете им, че не сте ги изоставили. Само веднъж.
Тесан се покашля.
— Колкото и великодушен да е призивът ви, никоя точка от Мирния договор не изискваше от нас да се грижим за човешките си съседи. Трябваше да ги оставим на мира. И ние се подчинихме.
Неста не помръдна от мястото си.
— Миналото си е минало. Грижа ме е само за пътя напред. За безопасността на всички деца, били те елфически, или човешки. Вие отговаряте за защитата на тези земи. — Тя обходи с поглед лицата на околните. — Как е възможно да не се биете за тях?
При последните си думи надникна към Берон и семейството му. Наглед само Ерис и майка му обмисляха речта й и дори изглеждаха впечатлени от странната, разгорещена жена, стояща пред тях.
Не намирах думи да изразя онова, което бушуваше в сърцето ми. С Касиан май беше същото.
— Ще си помисля — бе единственото, което отговори Берон.
Сетне само погледна към семейството си и всички изчезнаха.
Ерис се ответря последен. По лицето му воюваха противоречиви чувства — навярно защото бе очаквал друг завършек на срещата.
Но накрая и той се изпари и мястото им край басейна остана празно, с изключение на черния, лъскав прашец.
Неста седна бавно с обичайното си студено изражение, като че го използваше за маска, с която прикриваше гнева си от бягството на Берон.
Калиас ме попита тихо:
— Овладя ли леда?
Кимнах леко.
— Напълно.
Калиас потри лицето си, а Вивиан допря пръсти до ръката му.
— Има ли значение, Кал?
— Не знам — призна си той.
Само за секунди бях обрекла съюза ни. Само за секунди, защото нямах контрол над самата себе си, защото…
Ако не беше това, щеше да е нещо друго — каза по връзката ни Рис от съседния стол. Преметнал беше ръка през облегалката на моя и си играеше с блещукащия плат по гърба на роклята ми. — По-добре сега, отколкото след време. Калиас няма да се откаже; просто му трябва време да премисли нещата.
Таркуин обаче заяви:
— Ти ни спаси В недрата на Планината. Загубата на малко зрънце сила е справедлива цена.
— Но май е взела доста повече от малко зрънце — възрази Хелион, — щом беше на косъм да удави Берон, независимо от всички предпазни заклинания.
Може би ги бях преодоляла просто защото бях възкресена и заклинанията не бяха пригодени за такива като мен.
Хелион хвърли силата си, топла и чиста, като рибарска мрежа във въздуха между себе си и щита ни. Сякаш търсеше невидима нишка помежду ни. Сякаш ме имаше за паразит, смучещ от магията му. И с радост щеше да пререже тази нишка.