Тесан обяви:
— Стореното — сторено. Освен ако не я убием — силата на Рис забуча предупредително в залата, — няма какво да предприемем.
Тонът му не беше изцяло помирителен. Успокоителните му думи прозвучаха някак остро. Като че, ако не трябваше да се съобразява с Рис и силата му, вероятно щеше да ме завърже за някой олтар и да ме разпори, за да провери къде съм скрила зрънцето от магията му — и как да си го върне.
Станах и погледнах Тесан в очите. После и Хелион. Таркуин. Калиас. Както беше направила и Неста.
— Не съм ви откраднала силите. Вие ми ги дарихте заедно с безсмъртието. Благодарна съм ви и за двете. Но вече ми принадлежат. И ще ги използвам както сметна за добре.
Приятелите ми се бяха изправили на крака и вече се подреждаха в строй зад мен. Неста застана от лявата ми страна. Рис дойде от дясната, но без да ме докосва. Позволи ми да се възправя сама срещу останалите господари, да ги гледам отвисоко.
Заявих с тих, но не и изнемощял глас:
— С помощта на тези сили — моите сили — ще сразя Хиберн. Ще изгоря армиите му, ще ги издавя, ще ги смразя. С помощта на тези сили ще изцеря ранените. Ще преодолея защитните заклинания на Хиберн. Вече го извърших веднъж, ще го повторя наново. А ако смятате за най-важно да си върнете дребните частици от магиите ви, попаднали у мен, то приоритетите ви са сериозно сбъркани.
По връзката просветна чувство на гордост. Великите господари и антуражите им мълчаха.
Вивиан обаче кимна и стана с вдигната брадичка.
— Аз ще се бия на ваша страна.
Кресеида се надигна само секунда по-късно.
— Аз също.
И двете надзърнаха към господарите си.
Таркуин и Калиас се изправиха.
Накрая стана и Хелион, запращайки самодоволна усмивка към двама ни с Рис.
А за финал към тях се присъедини Тесан. И Тамлин, който не промълви и дума… който почти не бе помръднал през последните минути. Не че ме интересуваше, щом всички стояха на крака.
Шест от седем. — Рис се изкиска по връзката. — зле, Унищожителко на проклятия. Никак не е зле.
Глава 47
Съюзът ни не започна добре.
Въпреки че разговаряхме цели два часа след това… препирните и споровете продължиха. Заради Тамлин всички отказваха да разкрият числеността на войската си, с какви оръжия разполагаха, къде бяха слабостите им.
Когато следобедът премина във вечер, Тесан плъзна назад стола си.
— Всички сте добре дошли да пренощувате тук, за да продължим с дебатите на сутринта. Освен ако не държите да се върнете по домовете си.
Оставаме — заяви Рисанд. — Трябва да поговоря насаме с някои от другите господари.
Явно и те имаха подобни намерения, защото всички решиха да останат.
Дори Тамлин.
Когато залязващото слънце започна да обагря слънчевия камък в наситенозлатисто, ни поканиха към покоите, предвидени за нас. Първо напусна Тамлин — отведе го самият Тесан, придружаван от един разтреперан прислужник. Великият господар на Пролетта благоразумно бе избягвал нападките по време на дискусията ни, макар че отказът му даже да погледне към нас също бе проява на неуважение. Дори на тръгване, докато вървеше към изхода с изопнат гръб и отривисти стъпки, не каза и дума. Умен ход.
Втори отведоха Таркуин, а след него — Хелион. Докато в залата не останахме само със свитата на Калиас.
Рис се изправи от мястото си и прокара ръка през косата си.
— Добре мина. Но май никой от нас не спечели облога за първия сбил се.
Азриел се взираше в пода с каменно изражение.
— Съжалявам.
Безчувствена, отнесена дума.
След свирепата си атака не беше проговорил нито веднъж, почти не беше помръднал. Мор бе треперила цели трийсет минути след това.
— Заслужаваше си го — рече Вивиан. — Ерис е проклета отрепка.
Калиас се обърна с вдигнати вежди към другарката си.
— Какво? — Тя сложи ръка на гърдите си. — Точно такъв си е.
— Независимо от това — подхвана Калиас със студена шеговитост в гласа, — остава въпросът дали Берон ще се бие на наша страна.
— Щом всички други влизат в съюза — обади се пресипнало Мор за пръв път от часове, — Берон също ще се присъедини. Твърде умен е, за да избере Хиберн и губещата страна. Пък и съм сигурна, че ако изборът му се окаже грешен, лесно ще премине на отсрещния бряг.
Рис кимна, извръщайки се към Калиас.
— С колко войски разполагаш?
— С не особено достатъчно. Амаранта се справи блестящо. — По връзката ни отново като вълна се разля чувството за вина на Рис. — Имаме само армията, която командваше Вив, защото е успяла да я скрие. Ти?