— Не отваряй — предупреди ме Мор от дивана. — Дори с щит не отваряй.
Рис се изправи.
— Мъдър съвет — рече той, подминавайки ме на път към входната врата, — но ненужен.
Той отвори, за да се натъкне на Хелион — сам.
Великият господар на Деня опря ръка на касата и се ухили.
— Как убедихте Тесан да ви даде стая с по-добър изглед?
— Май харесва повече моите момчета от твоите.
— Според мен пък е просто фетиш към крилата.
Рис се засмя и отвори вратата по-широко, махвайки му да влезе.
— Между другото, страхотно си овладял ролята на арогантното копеле. Професионално изпълнение.
Робата на Хелион се люшна в ритъм с грациозните му стъпки, плъзвайки се по атлетичните му бедра. Той ме забеляза до кръглата маса в центъра на фоайето и се поклони. Дълбоко.
— Прощавай за гнусното ми поведение — извини се. — Старите навици умират трудно.
В кехлибарените му очи проблесна онази позната жизнерадост. Лекотата, от която самата аз засилвах, потънех ли в искрено блаженство. Хелион стрелна смръщено Рис.
— Ти беше необичайно кротък днес. Бях готов да се обзаложа, че Берон ще е мъртъв до края на срещата; не можеш да си представиш колко се смаях, когато си тръгна жив.
— С другарката ми преценихме, че ще е в наша полза днес да не играем роли.
— Е, сега аз изглеждам не по-малък гадняр от Берон. — Той ме подмина с намигване, влизайки във всекидневната. И се ухили на Азриел. — Всъщност толкова ми хареса как срита задника на Ерис, че сигурно това ще е новата ми среднощна фантазия.
Азриел не си направи труда дори да надзърне през рамо към Великия господар. Касиан обаче изсумтя.
— Чудех се кога ще започнат развратните намеци.
Хелион се стовари на дивана срещу този на Касиан и Мор.
Беше свалил сияещата си корона, но не и златната гривна с изправена змия.
— Минаха колко… четири века, а вие тримцата все отхвърляте предложението ми.
Мор килна глава настрани.
— За жалост, не обичам да споделям.
— Няма как да знаеш, докато не опиташ — измърка Хелион.
Те тримата в леглото… с него. Явно мигах като цапардосана по главата, защото Рис ми каза по връзката:
Хелион си пада и по двата пола. Обикновено накуп в леглото му. И от векове преследва нашата тройка хубавци.
Замислих се — Хелион беше толкова красив, пък и те…
Защо, по дяволите, се дърпат?
Рис се изсмя така гръмогласно, че всички се обърнаха към него с вдигнати вежди.
Другарят ми просто ме доближи в гръб, прегърна ме през кръста и ме целуна по врата.
Да не би да искаш да поканим някого в леглото си, скъпа Фейра?
Тонът му накара кожата по лицето ми да се обтегне по скулите ми.
Непоправим си.
Според мен ще ти хареса двама елфи да те боготворят едновременно.
Пръстите на краката ми се свиха.
Мор се покашля.
— Каквото и да си разправяте наум, или го споделете с нас, или вървете в някоя друга стая, за да не се пържим в мириса, който излъчвате.
Оплезих й се. Рис се засмя отново и ме целуна по врата още веднъж, преди да отвърне:
— Прощавай, че засегнахме деликатните ти сетива, братовчедке.
Откъснах се от прегръдката му, от допира му, който още ме зашеметяваше толкова, че ми пречеше да мисля трезво, и отидох да седна на стола до дивана на Мор и Касиан.
Касиан попита Хелион:
— Готови ли са войските ти?
Шеговитостта по лицето на Хелион избледня, отстъпвайки място на познатото твърдо, пресметливо изражение.
— Да. Ще се срещнат с вашите в Мирмидоните.
Планинската верига по общата ни граница. По-рано бе отказал да разкрива подобна информация.
— Добре — каза Касиан, разтривайки свода на едното ходило на Мор. — Оттук потегляме на юг.
— Къде ще вдигнем лагера? — поинтересува се Мор и извади крака си от ръцете на Касиан, пъхвайки го заедно с другия под себе си.
Хелион проследи с кехлибарените си очи извивката на голото й бедро и като ги впери в нейните, бяха леко премрежени.
Мор дори не трепна под нагорещения му поглед. И всичките й сетива като че ли се изостриха — сякаш всеки нерв в тялото й се разбуди внезапно. Дори не смеех да надникна към Азриел.
Явно имаше множество щитове из стаята, около всички пролуки и отвори, където можеха да дебнат неканени уши и очи, защото Касиан обяви:
— Ще слеем войската си с тази на Тесан, а после ще устроим лагер по югозападната граница на Калиас, близо до Двора на Лятото.
Хелион отлепи поглед от Мор, колкото да попита Рис:
— Двамата с красавеца Таркуин имахте леко търкане днес. Вярваш ли, че наистина ще се присъедини към нас?