— Ако говориш за леглото, определено не — рече Рис с дяволита усмивка и отново се разположи върху купчината възглавници. — Но ако имаш предвид войната… Да. Вярвам, че е решен да се бие. Берон обаче…
— Хиберн е насочил вниманието си към юга — отбеляза Хелион. — А каквото и да си мислиш ти за плановете на Тамлин, почти целият Двор на Пролетта вече е под обсада. Берон трябва да осъзнае, че неговият двор ще се превърне в бойно поле, ако не ни помогне в масираната атака на юг. Особено ако Дворът на Лятото е с нас.
Значи, Пролетта и човешките земи щяха да понесат най-тежкия удар.
— Дали обаче Берон ще се вслуша в гласа на разума? — включи се умислено Мор.
Хелион почука с пръст по извитата странична облегалка на дивана.
— Игра игрички във Войната и си плати солено. Народът му още помни грешните му ходове, загубите. Собствената му съпруга ги помни.
Хелион многократно бе поглеждал към господарката на Есента по време на срещата. Затова попитах с премерен, небрежен тон:
— Какво искаш да кажеш?
Мор поклати глава — не заради въпроса ми, а заради нещо случило се.
Хелион насочи цялото си внимание към мен. Едва не изтръпнах от напора на погледа му, от жарката му сила. Мускулестото му тяло беше просто камуфлаж, предвиден да укрива острия му ум. Стана ми чудно дали Рис не беше усвоил от него този похват.
Хелион преметна глезен върху едното си коляно.
— Двете по-големи сестри на господарката на Есента наистина бяха… — Той потърси подходяща дума. — Заклани. Измъчвани и накрая заклани по време на Войната.
Прогоних спомена за писъците на Неста, за воплите на Илейн, докато я влачеха към Котела.
Лелите на Люсиен. Загинали още преди той да се роди. Дали майка му му беше разказала историята им?
Рис ми обясни:
— По онова време силите на Хиберн вече бяха превзели земите ни.
Хелион стисна челюсти.
— Господарката на Двора на Есента била изпратена при сестрите си, докато по-малките й деца гостували на други роднини. За да разпръснат фамилията на различни места. — Той прокара ръка през гарвановочерната си коса. — Хиберн нападнал имението им. Сестрите й й спечелили време, колкото да избяга. Не защото била омъжена за Берон, а защото трите много се обичали. Страшно много. Тя опитала да остане с тях, ала те я убедили да се спасява. И тя побягнала.
Тичала, тичала, но зверовете на Хиберн се оказали по-бързи. По-силни. Настигнали я при ръба на една клисура.
Той замълча за момент.
Откъде знаеше толкова подробно историята?
Пророних тихо:
— Спасил си я. Намерил си я, нали?
Сякаш ореол от светлина заблещука над гъстата му черна коса.
— Да.
В тази едничка дума прозираше толкова печал, гняв и нещо друго, че впих любопитен поглед във Великия господар на Деня.
— И какво стана?
Очите на Хелион не трепнаха под настойчивостта на моите.
— Разкъсах зверовете с голи ръце.
По гръбнака ми плъзна хладна тръпка.
— Защо?
Можел е да сложи край на всичко по хиляди други начини. По-лесни. По-чисти.
Окървавените ръце на Рис след нападението на Гарваните просветнаха в паметта ми.
Хелион дори не се размърда в стола си.
— Още беше млада, макар и омъжена за онзи очарователен елф от почти две десетилетия. Венчали я за него твърде млада, само на двайсет. Брак по сметка — обясни насечено той.
На двайсет — толкова млада. Почти колкото Мор по времето, когато собственото й семейство опитало да я омъжи за Ерис.
— Е, и?
Опасен, предизвикателен въпрос.
Такъв, който разпали очите му, лумнали като слънца.
Но накрая Мор проговори с хладен глас:
— Някога дочух слух, Хелион, че изчакала, преди да се съгласи на уредения брак. Чакала някого, с когато се срещнала случайно на бала за равноденствието предишната година.
Помъчих се да не мигам излишно, да не давам външен израз на възбуденото си любопитство.
Огънят в очите на Хелион се укроти до жарава и той дари Мор с половинчата усмивка.
— Впечатляващо. Аз пък дочух, че семейството й искало да си осигури влиятелност и дори не й дало право на избор, преди да я продаде на Берон.
Да я продадат. Ноздрите на Мор се разшириха от гняв. Касиан я погали по косата. Азриел не прекъсна нито за секунда бдението си пред прозореца, макар че съзрях как прибира крила малко по-близо до тялото си.
— Жалко че са просто слухове… — намеси се умело Рис — … и никой не може да ги потвърди.
Хелион се заигра със златната гривна върху мускулестата си ръка, извъртайки змията в центъра на бицепса си. Аз обаче свъсих вежди.
— Знае ли Берон, че си спасил съпругата му във Войната?