Не беше споменал нищо по време на срещата.
Хелион се изсмя мрачно.
— Не, Котелът да го вземе!
В отговора му се долавяше толкова коварен, многозначителен хумор, че изпънах заинтригувано гръб.
— Имали сте… връзка, след като си я спасил, нали?
Насмешливостта в изражението му само нарасна и Хелион долепи пръст до устните си в театрален жест.
— Внимавай, Велика господарке. Тук дори птиците докладват на Тесан.
Вдигнах свъсен поглед към птиците в клетките, разположени из стаята, все така смълчани в присъствието на сенкопоеца.
Обгърнах ги с щитове, успокои ме по връзката Рис.
— Колко време продължи връзката ви? — попитах.
Не можех да си го представя с онази сдържана, необщителна елфа.
Хелион изсумтя.
— Непристоен въпрос за една Велика господарка.
Но тонът му, усмивката му…
Почаках, притискайки го с мълчанието си.
Хелион сви рамене.
— С прекъсвания в продължение на няколко десетилетия. Докато Берон не научи. Казват, че господарката била вечно усмихната и ведра преди това. Но след като Берон приключил с нея… Сама я видя.
— Какво й е сторил?
— Същото, каквото й прави и сега. — Хелион махна с ръка. — Унижава я, оставя й синини на места, където само той може да ги вижда.
Стиснах зъби.
— Щом си й бил любовник, защо не го спря?
Грешен въпрос. Съвършено грешен, ако съдех по мрачната ярост, която обзе лицето на Хелион.
— Берон е Велик господар, а тя е негова съпруга, майка на наследниците му. Тя сама избра да остане с него. Избра. А с всички тези протоколи и правила, Велика господарке, нека те уверя, че повечето ситуации като онази, в която се озова самата ти, не завършват добре за намесилите се.
Не отстъпих, нито му се извиних.
— Днес почти не я поглеждаше.
— Днес обсъждахме по-важни въпроси.
— И Берон никога не те е предизвикал заради случилото се?
— Ако ме нападне публично, изважда наяве факта, че собствената му държанка го е направила на глупак. Затова векове по-късно продължаваме малкия си танц.
Някак се съмнявах, че изпод целия си разбойнически чар Хелион го възприемаше като танц.
Но ако всичко бе приключило преди векове и оттогава не го беше виждала, позволявайки на Берон да се отнася така непростимо с нея…
До каквото и заключение да си стигнала току-що — каза Рис, — поне прикрий шока си.
Усмихнах се насила.
— Вие, Великите господари, май много си падате по мелодрамата, а?
Усмивката на Хелион бе някак вяла и безрадостна. Рис обаче се намеси.
— Случайно в твоите библиотеки да си срещал книга, в която пише как се поправя стената?
Хелион понечи да попита защо ни интересува това, както и какво върши с Котела Хиберн… а в замяна Рис му предостави нужните отговори гладко и сбито.
Докато двамата говореха, обявих по връзката ни:
Хелион е бащата на Люсиен.
Рис не отвърна веднага. Но накрая:
Свещена Майко!
Изумлението му прелетя като падаща звезда помежду ни.
Нарочно плъзнах поглед из стаята, а после уж се заслушах в размислите на Хелион за стената и начините да я поправим, дръзвайки да огледам Великия господар за миг.
Виж го само! Носът му е същият, и усмивката. Гласът. Пък и кожата на Люсиен е по-тъмна от тази на братята му.
Златистокафява, не светла като тяхната.
Това обяснява защо баща му и братята му го мразят толкова; защо го измъчват през целия му живот.
Сърцето ми се сви при мисълта.
И защо Ерис не е допуснал да умре. Просто не застрашава властта му, няма права над трона му. — Преглътнах. — Но Хелион май не подозира, а?
Май не.
Любимият син на господарката на Есента, и то явно не само заради добрината му. А защото беше мечтаното й дете… от елфа, когото несъмнено обичаше.
Берон сигурно ги е разкрил, когато е забременяла с Люсиен.
Вероятно е подозирал, но е нямало как да го докаже, не и ако си е лягала и с него. — Отвращението на Рис беше като неприятен вкус в устата му. — Не се и съмнявам, че Берон е възнамерявал да я убие заради предателството й дори след това. Но Люсиен е можел да мине и за негов син, поне колкото да го накара да се усъмни дали пък наистина не е така.
Опитах да възприема идеята. Люсиен не беше син на Берон, а на Хелион.
Да, но Люсиен има огнена дарба. Обмисляли са той да наследи титлата на Берон.
Родът на майка му е силен, затова и Берон си е избрал булка с такава кръв. Може да е наследил дарбата от нея.