Тя не го попита къде е бил цяла нощ и цяла сутрин, а той самият не разкри нищо по свое желание. Но поне май нямаше намерение да я игнорира. Просто възприе обичайната си бдителна мълчаливост, а Мор с радост го заряза, отпускайки облекчено рамене, когато той ни поведе към срещата, навярно извървял същия маршрут още преди минути, за да се увери, че е безопасен.
Само Тесан си направи труда да ни поздрави, като минахме през обгърнатия в глицинии свод, но зървайки облеклото ни, израженията ни, отпрати шепнешком молитва към Котела. Любовникът му, пак облечен в капитанската си броня, ни премери с поглед, разперил леко крила, ала остана на мястото си до другите Перегрини.
Тамлин пристигна последен и седна, впивайки презрително очи във всички ни. Не благоволих да го удостоя с внимание.
Хелион пък не даде възможност на Тесан да открие срещата. Просто преметна глезен върху коляно и заяви:
— Прегледах старателно графиките и цифрите, които си ни предоставил, Тамлин.
— И? — изплю Тамлин.
Ясно. Значи и днешната среща щеше да протече невероятно добре.
— И — подхвана невъзмутимо Хелион, напълно загърбил вятърничавия, общителен елф от предишната вечер, — ако успееш да събереш войските си достатъчно бързо, с Таркуин може и да задържите фронта, докато тези от нас, намиращи се в Средните земи, доведат по-големите легиони.
— Не е толкова лесно — процеди през зъби Тамлин. — Една трета от войниците ме напуснаха. — Той ме стрелна кръвнишки. — След като Фейра разнищи предаността им към мен.
Наистина го бях извършила в яростта си, в отчаяната си потребност от мъст… Не се бях замислила за бъдещето. Не ми беше хрумнало, че може на нас да ни потрябва армията му. Но…
Неста издаде гърлен, пронизителен звук и скочи от стола си.
Сестра ми залитна назад с ръка на гърдите, а аз се спуснах към нея и едва не се препънах в полите на роклята си.
Само още стъпка назад, и щеше да се прекатури в басейна с лилиите, но Мор смогна да я хване.
— Какво има? — попита я приятелката ми, крепейки я права.
Лицето на Неста се разкриви от болка. Недоумение и болка. По челото й изби пот, макар че пребледня като мъртвец.
— Нещо…
Дълбок стон прекъсна думите й. Тялото й пак я предаде и Мор я хвана по-здраво, оглеждайки лицето й. Касиан мигновено се озова до нея и подпря гърба й с длан, оголил зъби срещу невидимата заплаха.
— Неста — извиках, протягайки ръце към нея.
Мощен спазъм скова тялото й. И тя изви врат покрай Касиан, за да изпразни стомаха си в басейна.
— Отрова ли е? — попита Калиас, избутвайки Вивиан зад себе си.
Тя просто заобиколи ръката му. Тамлин остана на мястото си и продължи да ни наблюдава, стиснал челюсти.
Хелион и Тесан обаче тръгнаха напред с мрачни, съсредоточени лица. Силата на Хелион заблещука покрай него като ослепително ярки светулки, които се втурнаха към сестра ми и накацаха нежно по тялото й.
Тесан, обгърнат в златисторозово сияние, постави ръка върху рамото й. За изцеление.
— Нищо — обявиха двамата едновременно.
Неста отпусна задъхано глава върху рамото на Мор.
— Нещо не е наред — намери сили да пророни. — Не с мен. Не с мен.
С Котела.
Рис провеждаше безмълвен разговор с Азриел и Касиан — генералът следеше всяка глътка въздух на сестра ми. Но и двамата илирианци кимнаха предано, отправяйки се към отворените прозорци, за да отлетят.
Неста простена и тялото й се изопна, сякаш се канеше да повърне отново. И в следващия миг всички го усетихме.
Силен трепет пробяга през земята. През въздуха и скалите, и всички растения.
Като че някой велик бог бе издишал към нас.
Тогава дойде и ударът.
Рис се хвърли върху мен толкова светкавично, че в първия момент не осъзнах как се тресе планината, как се люлее дворецът. Паднахме върху каменния под и отгоре ни се поръсиха отломки. Долових, че Рис се готви да ни ответрее…
Ала тогава всичко секна.
Откъм долината отекнаха писъци. Но в двореца, сред нас, цареше тишина.
Неста повърна отново и този път Мор й позволи да се свлече на земята.
— Какво, по дяволите… — подхвана Хелион.
Рис се надигна от тялото ми с пребледняло лице. И устните му се обезкървиха, щом отправи взор на юг. Далеч, далеч на юг.
Усетих как магията му се изстрелва като копие, като комета.
А когато обърна поглед към нас, очите му веднага намериха моите. И страхът в тях — тъгата и страхът — накараха устата ми да пресъхне. Кръвта ми да се смрази.