Рис преглътна. Веднъж. Втори път. После обяви с пресипнал глас:
— Кратят на Хиберн току-що удари стената с помощта на Котела.
Шепот — и няколко смаяни възклицания.
Рис преглътна трети път и земята се изплъзна изпод краката ми, когато добави:
— Стената вече я няма. Разрушена е. И в Притиан, и на континента. — Сетне повтори, сякаш се мъчеше да убеди самия себе си. — Закъсняхме. Не действахме достатъчно бързо. Хиберн току-що унищожи стената.
Глава 49
Връзката на Неста с Котела, размишляваше на глас Рис, когато се събрахме на вечеря в градската къща, й бе позволила да усети, че кралят на Хиберн събира силите си за атака.
Също както посредством моята връзка с Великите господари аз самата бях успяла да проследя дирите, оставени от силите им, откривайки Книгата на Диханията и Котела. Така и силата на Неста — безсмъртието й — беше толкова тясно обвързано с Котела, че когато ужасяващата му същност се бе пробудила, беше запратила вълна през нея.
Ето защо я преследваше и Хиберн. Не само заради откраднатата магия… но и защото Неста можеше да ни предупреди.
Всички напуснахме Двора на Зората броени минути след удара и след като Тесан обеща до два дни да изпрати нужните количества противоотрова на всеки Велик господар, добавяйки, че армията му и Перегрините му незабавно ще започнат подготовка, за да полетят с илирианците над бойното поле.
Калиас и Хелион се заклеха, че ще пратят собствените си сухопътни войски възможно най-скоро. Само Тамлин, чиято южна граница се простираше по цялото протежение на стената, не можеше да предложи почти нищо — армията му бе разпиляна.
Преди да си тръгне обаче, Хелион му каза:
— Изведи народа си. И докарай колкото можеш повече войници.
Колкото бяха оцелели след моята намеса…
Таркуин одобри съвета и обеща убежище за Двора на Пролетта. Тамлин не отговори на никого от двама им. А преди да се ответрее, и то без дори да ме погледне, не потвърди, че ще доведе войска. Какво мимолетно облекчение… тъй като не бях решила дали да поискам от него клетвено обещание, че ще участва в съюза ни, или да се изплюя в лицето му.
Сбогувахме се набързо. Вивиан прегърна силно Мор, а после, съвсем изненадващо, и мен. Калиас само стисна ръката на Рис с напрегнат, колеблив жест и изчезна заедно с другарката си. След тях се ответря Хелион, намигвайки на всички присъстващи. Таркуин си тръгна последен заедно с Вариан и Кресеида. Преценили бяха, че армадата му ще остане да брани техните градове, а пехотната му войска ще поеме на юг.
Поразително сините очи на Таркуин просветнаха, докато свикваше силата си, за да ги ответрее, но в последния момент Вариан заръча на двама ни с Рис:
— Благодарете й от мое име. — Той сложи ръка на гърдите си. Изящните златни и сребърни бродерии по тюркоазения му жакет проблясваха на утринното слънце. — Предайте й… — Принцът на Адриата поклати глава. — Аз ще й го кажа лично при следващата ни среща.
Прозвуча като обещание, че на всяка цена ще види отново Амрен, независимо от войната. Сетне тримата изчезнаха.
Когато се сбогувахме с Тесан, изразявайки признателността си, още не бяхме получили вест от Берон, че е размислил, че Ерис е смогнал да го склони.
Но не това притесняваше двете ни с Неста.
Ако стената беше повалена… явно бяхме закъснели. Всички проучвания… Щом като Амрен смяташе Неста за почти готова, трябваше да настоявам да не отлагаме и веднага да я заведем при стената. Да видим на какво е способна, макар и без заклинание от Книгата.
Сигурно аз бях виновна, задето пожелах да я подслоним, да й дадем възможност да се възстанови; задето й позволих да се затвори в себе си. Но ако я бях притискала прекалено…
Дори сега, докато седяхме около масата в трапезарията на градската къща във Веларис, не можех да проумея дали опасността да прекършим сестра ми завинаги беше оправдана, ако само така имахме шанс да спасим множество съдби. Недоумявах как Рис и другите от векове взимаха подобни решения. Особено под управлението на Амаранта.
— Трябваше да евакуираме всички още преди месеци — Неста наруши няколкоминутното мълчание, в което бяхме изпаднали, докато чоплехме храната пред себе си. Нейната собствена чиния с печено пиле и зеленчуци си стоеше недокосната.
Илейн също знаеше — Амрен й беше разказала. Сега седеше с нас на масата, по-изправена и будна от доста време насам. Дали беше съзряла тази развръзка в миражите, провокирани от новата й ясновидска сила? Дали Котелът й бе прошепнал за нея, докато нас ни нямаше? Не събирах смелост да я попитам.