Рис каза на Неста:
— Още тази вечер можем да отидем до вашето имение. Да изведем всички оттам и да ги придружим дотук.
— Няма да тръгнат с вас.
— В такъв случай вероятно ще умрат.
Неста подреди ножа и вилицата до чинията си.
— Не можеш ли да ги ответрееш някъде на юг, надалеч оттук?
— Толкова много хора? Първо ще е необходимо да им намерим безопасно убежище, а това ще отнеме време, с което не разполагаме. — Рис се замисли. — Ако се сдобием с кораб, може да поемат по вода…
— Ще настояват да вземат семействата и приятелите си.
Кратко мълчание. Нямаше начин. Тогава Илейн пророни тихо:
— Може да ги преместим в имението на Грейсън.
Равният й тон накара всички ни да обърнем очи към нея.
Тя преглътна и забелязах колко бледа е тънката й шия.
— Баща му има високи, дебели каменни стени. И достатъчно място за много хора и провизии. — Всички се стараехме да не поглеждаме към пръстена, който продължаваше да носи. Илейн додаде: — Баща му се готви за подобно нещо от… дълго време. Разполагат с укрепления, запаси… — Тя вдиша едва-едва. — И с ясенова гора с таен склад, в който държи оръжия, направени от ясен.
Касиан изръмжа тихо. Независимо от цялата им мощ… нещо в тези дървета поразяваше защитните сили на елфите. Бях го виждала с очите си — убих един от стражите на Тамлин със стрела в гърлото.
— Ако вражеските елфи имат магически сили — заяви Касиан и Илейн настръхна от свирепия му тон, — каменните стени няма да са им от помощ.
— Баща му е построил тайни тунели за бягство — прошепна малката ми сестра. — Може би е по-добре от нищо.
Илирианците се спогледаха.
— Бихме могли да уредим стража… — подхвана Касиан.
— Не — прекъсна го Илейн с глас, по-непоколебим от този, който бях чувала да използва последните месеци. — Те… Грейсън и баща му…
Касиан стисна челюсти.
— Тогава ще се прикрием…
— Имат хрътки. Създадени и обучени да ви издавят. Да ви надушват.
Приятелите ми се умълчаха, замислени как точно ги бяха обучили.
— Не може да оставим имението им незащитено — опита с по-мек тон Касиан. — Ясеновите оръжия няма да са достатъчни. Най-малкото ще трябва да използваме защитни заклинания.
Илейн се подвоуми.
— Бих могла да говоря с него.
— Не — отсякохме в един глас с Неста.
Илейн обаче допълни:
— Ако… ако вие и… всички вие — тя надникна към Рис, към приятелите ми — дойдете с мен, елфическият ви мирис може да отнеме вниманието на кучетата.
— И ти си елф — напомни й Неста.
— Омагьосай ме — обърна се Илейн към Рис. — Придай ми човешки вид. Само колкото да го убедя да отвори портите за нуждаещите се от убежище. Може би дори ще смогнете да поставите заклинания около имението.
Докато нашият мирис объркваше хрътките…
— Знаеш ли колко лошо може да завърши всичко това, Илейн?
Тя погали с палец годежната си халка от желязо и диамант.
— Вече завърши лошо. Сега ни остава само да преценим как ще се борим с последиците.
— Мъдри думи — отсъди Мор, усмихвайки се топло на Илейн, след което погледна към Касиан. — Трябва да мобилизираш илирианските легиони още днес.
Той кимна, но се обърна към Рис.
— След падането на стената ще се наложи да разясниш няколко неща на илирианците. Ще си ми необходим в лагера, за да изнесеш една от хубавичките си речи.
Устатата на Рис потрепна в лека усмивка.
— Всички ще отидем. А после потегляме към човешките земи. — Той плъзна очи към нас, към дома ни. — Имаме час да се приготвим. Сетне ще се срещнем тук и заминаваме.
Мор и Азриел веднага се ответряха, а Касиан отиде при Рис да го разпита за войниците от Двора на Кошмарите и подготовката им.
Двете с Неста тръгнахме към Илейн.
— Сигурна ли си? — попитахме отново в един глас. — Може аз да отида, нека аз да говоря с него… — Предложих.
Илейн се изправи на крака.
— Теб не те познава — каза тя. След това се извърна към Неста с неподправено, смаяно изражение. — А теб те мрази.
Една отвратителна част от мен се запита дали в такъв случай провалът на годежа им не беше за добро. Или пък Илейн предлагаше да посети имението на бившия си годеник точно след като Люсиен бе заминал за Притиан, за да си подсигури шанс да… Нарочно не довърших мисълта си.
Вместо това вперих поглед в мястото, където допреди малко бяха стоели приятелите ми, и промълвих:
— Трябва да разбереш, Илейн, че ако нещата тръгнат на зле… ако той се помъчи да нарани теб или някого от нас…
— Знам. Ще защитиш близките си.
— Ще защитя теб.
Обичайната празнота замъгли очите й. Въпреки това малката ми сестра вирна брадичка.