— Каквото и да става, моля те, не го убивай.
— Ще опитаме…
— Закълни се!
Никога не бях чувала подобен тон от нея. Никога.
— Не мога да ти обещая такова нещо — отвърнах непреклонно. — Но ще сторя всичко по силите си да го избегна.
Илейн като че ли разбираше. Тя сведе поглед към семплата си синя рокля.
— Трябва да се облека.
— Ще ти помогна — предложи Неста.
Илейн обаче поклати глава.
— Нуала и Серидуен ще ми помогнат.
После си тръгна с леко поизправени рамене.
Неста преглътна.
— Нямаш вина, че не съумяхме да спасим стената — прошепнах на голямата си сестра.
Стоманените й очи се впиха в мен.
— Ако бях останала, за да се упражнявам…
— Тогава просто щеше да стоиш тук и да чакаш да се върнем от срещата.
Неста заглади с длан тъмната си рокля.
— Какво да правя сега?
Цел — ето какво й бе потребно. Възлагайки й задачата да намери начин да поправи дупките в стената… бях отредила на сестра си нещо, което никога не бе притежавала като човек: важна роля.
— Ела с нас до имението на Грейсън, а после тръгни с армията. Ако си свързана с Котела, ще е нужно да си ни под ръка. За да ни предупредиш, ако кралят го използва отново.
Не беше особено голяма мисия, но Неста кимна.
В същия момент Касиан плесна Рис по рамото и закрачи към нас. Като ни доближи, спря и сбърчи чело.
— Роклите не са подходящи за летене, дами.
Неста не му отговори.
Той изви вежда.
— Днес нито лаем, нито хапем, а?
Неста обаче не отвърна на предизвикателния му тон; лицето й остана все така изпито и бледно.
— Никога не съм носила панталони — беше единственият й отговор.
Можех да се закълна, че по изражението на Касиан пробяга тревога. Той все пак смогна да я потисне и провлачи:
— Сигурно, ако носеше, отдавна щеше да си вдигнала въстание.
Никаква реакция. Дали Котелът…
Неста понечи да го заобиколи, ала Касиан застана на пътя й. И сложи загорялата си от слънцето, мазолеста ръка на челото й. Сестра ми се отърси от допира му, но той я сграбчи за китката, принуждавайки я да го погледне в очите.
— Ако някое от онези човешки копелета пробва да ви нарани — пророни той, — убийте го.
Той нямаше да дойде с нас — трябваше да подготви за битка илирианските легиони. Азриел обаче щеше да ни придружи.
Касиан пъхна един от ножовете си в ръката на Неста.
— Ясенът вече може да те убие — процеди той с гибелно тих глас, докато сестра ми се взираше в оръжието. — Дори една драскотина може така да те зашемети, че да станеш уязвима. Запомни изходите от всяка стая, от всяка ограда, от всеки двор. Набележи ги още с влизането и преброй хората около себе си. Запомни къде са Рис и останалите. Не забравяй, че си по-силна, по-бърза. Цели се в меките части на тялото. — Добави той, свивайки пръстите й около дръжката на ножа. — А ако някой ти приложи хватка…
Сестра ми не продума, докато Касиан й показваше най-чувствителните точки по тялото на мъжа. Не само слабините, но и областта на стъпалото, също как да приклещи бедрото или как да използва лакътя си като оръжие. Щом приключи, Касиан отстъпи назад. Лешниковите му очи кипяха от емоция, която не можех да определя.
Неста огледа изящния кинжал в ръката си. После отправи поглед към него.
— Казах ти да идваш на тренировки — ухили й се наперено Касиан и си тръгна.
Взрях се в Неста, в кинжала, в притихналото й, кротко лице.
— По-добре си замълчи — предупреди ме тя и се устреми към стълбището.
* * *
Заварих Амрен да ругае Книгата в апартамента си.
— Тръгваме след час — уведомих я. — Имаш ли всичко необходимо тук?
— Да.
Амрен вдигна глава. Вирнатите й в ъгълчетата сребристи очи бушуваха от ярост. Не към мен, осъзнах с известна доза облекчение, а защото Хиберн ни беше победил в надпреварата за стената. Беше победил нея.
Но това не ме засягаше.
Не и докато думите от срещата с Великите господари още се виеха в бесни спирали из съзнанието ми. Не и докато виждах как Берон си тръгва, без да е обещал нито войници, нито помощ. Не и докато чувах как Рис и Касиан обсъждат колко малочислена беше обединената ни войска в сравнение с тази на Хиберн.
Подигравката на краля с Рис караше ума ми да ври от дни.
Хиберн очакваше от него да жертва всичко — всичко, — за да го спре. Бе заявил, че само това би ни дало шанс за победа. А аз познавах другаря си. Навярно по-добре от самата себе си. Знаех, че Рис ще изцеди до последно силите си, ще се самоунищожи, ако само така може да ни даде поне някаква надежда за оцеляване.