Толкова далечен от свирепата мощ на илирианците, от обиграната кръвожадност на Мор и Амрен. От моята собствена пагубна ярост — и тази на Неста.
От гърлото на Илейн се изтръгна тъничък звук, щом зърна Грейсън, който още се мъчеше да овладее дишането си, оглеждайки я от глава до пети. Той понечи да пристъпи напред…
Широка, осеяна с белези ръка сграбчи гърба на бронята му и го застопори на място.
Мъжът, възпрял младия лорд, влезе в тясната стаичка.
Висок и слаб, с орлов нос и сиви очи…
— Какво се случва тук?
Всички се взряхме в него изпод вежди.
Илейн трепереше.
— Сър, лорд Нолан…
Думите я предадоха и тя отново надникна към годеника си, който не сваляше искрените си сини очи от нея.
— Стената рухна — обяви Неста, заставайки до Илейн.
Грейсън премести погледа си към нея. И пребледня от смайване, забелязвайки ушите й, поразителната й красота… неземната сила, пърхаща край нея.
— Как… — продума младият лорд с гърлен, пресипнал глас.
— Отвлякоха ме — отвърна хладно Неста без капка страх в очите. — Армията, нахлуваща в земите ни, ме похити и ме преобрази против волята ми.
— Как? — повтори въпроса на сина си Нолан.
— С Котела. Оръжие, което дарява на притежателя си силата да… да върши подобни неща. Изпробваха я върху мен.
Неста им предложи сбития си, насечен разказ за кралиците, Хиберн и рухването на стената.
Когато приключи, лорд Нолан додаде само:
— Кои са спътниците ти?
Знаехме, че рискуваме. Да разкрием кои сме, при положение че имахме представа колко се бои от всякакви елфи, камо ли Велики господари…
И все пак сторих крачка напред.
— Казвам се Фейра Арчерън. Аз съм Велика господарка на Двора на Нощта. Това е Рисанд, моят… съпруг.
Не вярвах „другар“ да им е известно понятие.
Рис застана до мен. Няколко от стражите запристъпваха от крак на крак, шушукайки ужасено. Някои дори подскочиха, когато вдигна ръка, за да покаже зад себе си.
— Мориган, Третата в командването ни. И главатарят на шпионите ни — Азриел.
Лорд Нолан дори не пребледня. За разлика от сина му, който обаче запази самообладание.
— Илейн — пророни Грейсън. — Илейн… какво търсиш с тях?
— Тя ни е сестра — отвърна Неста, все още свила пръсти, сякаш удължени с невидими нокти. — И по време на войната ще е в най-голяма безопасност с нас.
Илейн прошепна:
— Грейсън, идваме със зов към теб… — Умолителен поглед към баща му. — И към двама ви… Отворете портите си за всички човеци, смогнали да стигнат дотук. За семействата, търсещи убежище. След рухването на стената… Мислим… те мислят, че няма достатъчно време за евакуация. Кралиците няма да изпратят помощ от континента. Но тук беззащитните може и да имат шанс да оцелеят.
Никой от двамата не й отвърна, макар че Грейсън сведе взор към годежната й халка. Сините му очи се премрежиха от болка.
— Бих ти повярвал — промълви тихо той, — ако не знаех, че всяка твоя дума е лъжа.
Илейн примигна.
— Аз… аз не…
— Да не би да си въобразяваше — обади се лорд Нолан и направи крачка към нас, а двете с Неста мигновено заехме отбранителни позиции до Илейн, — че можеш да дойдеш в моя дом и да ме заблудиш с елфическата си магия?
Рис заяви:
— Не ни интересува дали ни вярвате. Молим ви единствено да помогнете на онези, които не са в състояние да се защитят сами.
— И какво бихме спечелили от това? Вие какъв риск ще поемете?
— Разполагате с арсенал от ясенови оръжия — изтъкнах. — Смятам, че рискът за нас е очевиден.
— За сестра ви също — изплю Нолан към Илейн. — Не я отлъчвайте от групичката си.
— Всяко оръжие може да нарани простосмъртен — отбеляза безизразно Мор.
— Но тя не е простосмъртна, нали? — озъби се Нолан. — Не, от достоверен източник знам, че Илейн Арчерън първа е била преобразена в елф. И вече има син на Велик господар за другар.
— И кой точно ви уведоми? — вдигна вежда Рис и в очите му проблеснаха гняв и изненада.
Отвън се чуха стъпки.
И всички вкупом посегнахме към оръжията си, когато Юриан влезе в стражевата кула и отговори вместо лорда:
— Аз.
Глава 53
Юриан вдигна смуглите си ръце; нови мазоли осейваха дланите и пръстите му. Нови, защото през последните месеци му се беше наложило да обучава възкресеното си тяло да борави с оръжия.
— Прибрах се у дома — заяви той. — Спрете да ръмжите вече.
Илейн се разтрепери — или заради разкритието на истината, или заради спомените, които връхлетяха нея и Неста, когато Юриан се появи пред очите им. Той кимна на сестрите ми.