Запитах се дали всъщност по-възрастният лорд не бе по-податлив на преговори. Особено когато Грейсън нареди на Илейн:
— Свали халката!
Пръстите на Илейн се свиха в юмрук.
— Не.
Лошо. Май нещата помежду им щяха да се развият по най-неблагоприятния начин.
— Свали. Халката.
Този път лорд Нолан предупреди тихо сина си. Грейсън не го удостои с внимание. Илейн не помръдна.
— Свали халката!
Яростната му заповед отекна между каменните стени.
— Достатъчно! — нареди Рис с онова свое гибелно спокойствие. — Дамата ще задържи халката, ако я иска. Макар че никой от нас не би съжалил, ако реши да я изхвърли. Всяка елфа би предпочела злато или сребро пред желязо.
Грейсън впери кръвнишки поглед в Рисанд.
— Така ли започвате? Вие, елфите, идвате тук, за да превземете нашите жени?! Да не би вашите да не стават за оправяне?
— Мери си приказките, момче! — смъмри го баща му.
Илейн пребледня като платно от грубия му език.
Грейсън просто й заяви:
— Няма да се оженя за теб. Край на годежа ни. Ще приема всички хора от вашите земи. Но без теб. Никога повече.
По лицето на Илейн се затъркаляха сълзи и соленият им мирис изпълни помещението.
Неста направи крачка напред. И още една. И още една.
Докато не се озова пред Грейсън с неочаквана бързина.
И му зашлеви толкова силен шамар, че главата му се люшна настрани.
— Никога не си я заслужавал — процеди тя в обострилото се мълчание, а Грейсън се хвана за бузата и изруга, превивайки се надве. Неста обърна поглед към мен. Бяс, неприкрит и огнен, бушуваше в очите й. Но гласът й беше леденостуден, когато ми каза: — Предполагам, че нямаме повече работа тук.
Кимнах безмълвно. Горда като кралица, Неста хвана Илейн под ръка и я изведе от стражевата кула. Мор тръгна след тях, пазейки гърбовете им, когато навлязоха в полето от оръжия и ръмжащи кучета отвън.
Двамата лордове напуснаха без дори да се сбогуват с нас.
Като останахме насаме, Юриан каза:
— Предайте на сенкопоеца, че съжалявам за стрелата в гърдите му.
Рис поклати глава.
— Какъв е следващият ни ход? Едва ли си тръгнал само да предупреждаваш човеците за опасността.
Юриан се отблъсна от масата.
— Следващият ни ход, Рисанд, е да се върна в лагера на Хиберн и да изпадна в истерия, задето и този път не съм открил Мириам и Дракон. След това пак ще се поразходя до континента, за да посея семето на раздора в дворовете на кралиците. Да издам някои важни подробности за намеренията им. За това на чия страна са. И какво целят всъщност. Ще им отворя малко работа. Нека са твърде заети с вътрешните си конфликти, че да отплават насам. А след тази мисия… кой знае? Може би ще ви подкрепя на бойното поле.
Рис потри челото си с палец и показалец и няколко кичура от косата му се люшнаха напред, като сведе глава.
— Ако не бях надникнал в главата ти, нямаше да повярвам и на едничка твоя дума.
Юриан стовари длан върху касата на вратата.
— Кажи на Касиан да ги удари по левия фланг. Хиберн ще изпрати там необучените си благородници, за да трупат опит. Неизпитани в бой глезльовци. Ако покоси редиците му в този край, ще сплаши и калените войници. Атакувайте с пълна мощ, и то бързо; не им давайте време да се прегрупират и да свикат смелост. — Юриан ми се усмихна мрачно. — Така и не те поздравих, задето уби Дагдан и Брана. Добро изпълнение.
— Направих го заради Децата на благословените — отвърнах. — Не за слава.
— Знам — каза той и вирна вежди. — Защо според теб реших да ти се доверя?
Глава 55
— Прекалено стара съм за такива изненади — оплака се Мор, докато военната шатра стенеше под напора на виещия планински вятър до северната граница на Двора на Зимата.
Илирианските воини се приготвяха за сън. За да са свежи за утрешното нападение. Бяха летели цял ден, намирайки достатъчно затънтено място, където да скрием дори голяма армия като нашата. Поне до утре.
Предупредихме Таркуин, а до Хелион и Калиас изпратихме призив да се включат в боя, ако съумееха да ни достигнат навреме. Но час преди пукването на зората илирианският легион щеше да полети с всички сили към южното бойно поле. И с малко късмет да кацне преди началото на сражението. Тъкмо когато Кеир и командирите му ответрееха Мраконосците от Двора на Нощта.
Тогава касапницата щеше да започне. И от двете страни.
Ако Юриан казваше истината. Касиан се задави, когато му предадохме стратегическия съвет на някогашния ни враг. Реакцията му бе по-сдържана, както отбеляза Азриел, от неговата собствена първоначално.