— Имах си друга работа — отвърна Касиан, без да откъсва очи от Неста, която оглеждаше подутата му китка.
Как беше открила контузията през бронята му… Явно бе доловила следа от нея в погледа му, в стойката му.
Не подозирах, че бе изучавала илирианския генерал толкова щателно, че да съумее да разпознае издайническите знаци на тялото му.
— Пък и до сутринта ще е наред — додаде Касиан, предизвиквайки Рис да го опровергае.
Въпреки това бледите пръсти на Неста продължиха да опипват златистокафявата му кожа и той изсъска през зъби.
— Как да я оправя? — попита тя.
Сутринта беше прибрала косата си в свободен кок и през часовете, докато подготвяхме и разнасяхме необходимото за лечителите, от горещината и влажността тънки, усукани кичурчета се бяха измъкнали и сега стърчаха около слепоочията и тила й. Бузите й руменееха от жарките лъчи на слънцето, а ръцете под навитите й ръкави бяха опръскани с кал.
Касиан се настани бавно на дънера, където сестра ми бе седяла допреди малко, и простена тихо, сякаш дори това движение му костваше много усилия.
— Ледът обикновено помага, но ако дори просто я превържем, ще я обездвижим достатъчно, че навехнатото да се възстанови от само себе си…
Тя бръкна в кошницата с превръзки, която беше подготвила, и взе каната от земята.
От умора можех единствено да гледам как измива китката и дланта му с нежните си пръсти, чудейки се дали самата тя не владееше лечебна магия. Касиан също изглеждаше твърде изтощен, за да говори, докато Неста превързваше китката му, и отвръщаше едва-едва с пъшкане, като го питаше дали е достатъчно стегнато, или твърде хлабаво, дали му помага изобщо. Но през цялото време я наблюдаваше — не отлепяше очи от лицето й, от сбърчените й вежди и стиснати от съсредоточеност устни.
А когато сестра ми приключи с превръзката, когато китката му беше старателно омотана в бяло и Неста понечи да се отдръпне, Касиан сграбчи пръстите й със здравата си ръка.
— Благодаря ти — промълви сипкаво.
Тя не изтръгна ръката си от неговата.
Не отвори уста за обичайния язвителен отговор.
Просто впери поглед в него, в широките му рамене, още по-масивни в красивата му черна броня, в жилестата му, бронзова шия, в крилата му. И накрая в лешниковите му очи, все така приковани в лицето й.
Касиан погали с палец опаката страна на ръката й.
Неста най-сетне отвори уста и аз се приготвих за острия й език…
— Ранен ли си?
Чувайки гласа на Мор, Касиан отдръпна ръката си и обърна ленива усмивка към нея.
— Нищо страшно, недей да плачеш.
Неста измести поглед от лицето му към собствената си, вече празна ръка. Пръстите й бяха все така свити, сякаш дланта му още лежеше под тях. Касиан не надзърна към нея, когато тя стана и грабна каната, измърморвайки тихо, че отивала да донесе още вода от шатрата.
Двамата с Мор се впуснаха в обичайните си закачки, шегувайки се за току-що приключилата битка, както и за онези, които им предстояха.
Неста дълго време не излезе от шатрата.
* * *
С Мор и Неста помагахме на лечителите до посред нощ.
Денят беше дълъг за всички ни, да, но войниците… Те се бяха сражавали часове наред. Ако съдех по стегнатата челюст на Мор, докато се грижеше за ранените Мраконосци и илирианци, бойните им разкази й натежаваха — не заради самите истории за слава и кръв, а защото не се беше била рамо до рамо с тях.
Но като си спомних Мраконосците и илирианците на бойното поле… се зачудих къде би воювала тя. Кого би командвала, чии заповеди би изпълнявала. Със сигурност не и на Кеир, но… Още размишлявах по въпроса, когато най-сетне се пъхнах между топлите чаршафи на леглото ни и се сгуших до Рис.
Той веднага преметна ръка през кръста ми и ме придърпа по-близо до себе си.
— Миришеш на кръв — прошепна в сумрака.
— Съжалявам — отвърнах.
Бях измила ръцете си чак до лактите, преди да си легна, но да си взема вана… Едва бях успяла да прекося лагера, за да се прибера.
Той плъзна ръка надолу по бедрото ми.
— Сигурно си капнала от умора.
— А ти трябваше вече да си заспал — смъмрих го и се наместих по-близо до него, потапяйки се в топлината и аромата му.
— Не мога — призна ми той, долепил устни до слепоочието ми.
— Защо?
Ръката му пропълзя нагоре по гърба ми и аз извих тяло към протяжните му, лениви милувки.
— Обикновено ми трябва малко време да дойда на себе си след битка.
От сражението бяха минали часове. Устните на Рис се спуснаха от слепоочието ми надолу по челюстта ми.
И независимо от тежестта на умората, когато погали с уста брадичката ми и гризна нежно долната ми устна… разбрах какво иска.