Но дори тя да намереше друг начин да обезвредим Котела… трябваше да разберем къде Хиберн укрива остатъка от армията си. Не за да я нападнем — не и сами. А за да призовем някого, който да довърши започнатото.
Но чак когато научехме къде кралят е разположил войската си — къде е необходимо да изпратя Бриаксис. Не биваше Хиберн да узнава предварително за тайното ни оръжие, защото можеше да промени плановете си. Затова едва когато цялата му армия се устремеше към нас… Едва тогава щях да призова Бриаксис.
През първите три дни след битката войските лекуваха ранените си и почиваха. На четвъртия Касиан се втурна да им възлага да вършат всякаква черна работа, за да предотврати изстъпленията от бездействие и недоволство. Първата му заповед беше да изкопаят окоп около целия лагер.
На петия ден, когато окопът беше наполовина готов… Азриел влетя задъхан в шатрата ни.
Хиберн бе смогнал да заобиколи лагера ни, изпращайки войска по границата между Дворовете на Есента и Лятото. Към тази с Двора на Зимата.
Не проумявахме защо. Азриел също не беше успял да разбере. Намираха се на половин ден полет от нас. Сенкопоецът вече беше изпратил предупреждение на Калиас и Вивиан.
Рис, Таркуин и останалите обсъждаха с часове вариантите за действие. Ако зарежехме стратегическата си позиция до границата, нищо чудно да се окажеше, че играем по свирката на Хиберн. Но пък и допуснехме ли вражеската армия да продължи на север, кой знае докъде щеше да стигне. При всички случаи не биваше да разделяме армията си — не разполагахме с достатъчно войници.
Накрая на Вариан му хрумна нещо.
Принцът освободи всички капитани и генерали — Кеир и Девлон излязоха от шатрата с яростна крачка, възмутени от заповедта. Освободи всички, но без сестра си, Таркуин и моето семейство.
— Потегляме на север. И оставаме там.
Рис вдигна вежда. Касиан се намръщи.
Вариан обаче посочи с пръст разгърнатата карта върху масата, около която се бяхме скупчили.
— Ще сътворим магическа заблуда; много убедителна. Ако някой мине оттук, ще види, чуе и подуши голяма армия. Но ще приложим заклинания, които ще му попречат да я доближи. Така шпионите на Хиберн ще му докладват, че още сме тук, че сме решили да останем.
— Докато ние всъщност се придвижваме на север под прикриващ щит — рече Касиан, потривайки челюстта си. — Може и да се получи. — Сетне се ухили на Вариан. — Ако някога ти писне от цялото това слънце, ела да си поиграем във Веларис.
Принцът свъси чело, но в очите му просветна нещо.
Таркуин попита Рис:
— Способен ли си на подобна магия?
Рис кимна и ми намигна.
— Да, с помощ от другарката ми.
Всички обърнаха погледи към мен, а аз само се молех да съм отпочинала достатъчно.
* * *
Същата вечер прималях почти безсилна, докато двамата с Рис изпълнявахме задачата си. Следвах инструкциите му, запаметявайки лица и други подробности, призовавайки хамелеонската магия да ги извае от въздуха, да им вдъхне собствен живот.
Все едно нанасях тънък магически слой върху всички в лагера, който щеше да се отдели, когато напуснехме — да се отдели и да се превърне в нова, самостоятелна съвкупност от ходещи, говорещи войници. Докато ние вървяхме по петите на хибернската армия, скрити от щита на Рис.
И се получи. Кресеида, опитна магьосница, се зае лично с войниците от Двора на Лятото. Няколко часа по-късно двете се срещнахме задъхани и потни. Кресеида ми подаде мях с вода и аз кимнах признателно. Тя самата не беше обучен воин като брат си, но имаше своята важна роля в армията — войниците видимо се уповаваха на нея и напътствията й.
Войската ни напусна лагера, много по-голяма от тази, която бе долетяла дотук. Войниците от Двора на Лятото и легионът на Кеир не можеха да летят, но Таркуин използва докрай запасите си от сила и ги ответря заедно с нас. Докато настигнехме врага, щеше да е напълно изчерпан, но той ни увери, че и бездруго воювал по-успешно с меч в ръка.
Натъкнахме се на хибернската армия в северния край на величествената гора, простираща се по източната граница на Двора на Лятото.
Азриел беше разучил терена пред нас, описвайки го подробно на Касиан. Беше късен следобед и хибернската войска се приготвяше за наближаващата нощ.
Касиан умишлено бе позволил на нашата да отпочине, съзнавайки, че след дългия поход войниците на Хиберн ще са изтощени и с размътени глави. Поредното правило на войната, беше ми обяснил той. Изборът на подходящия момент за битка можеше да се окаже също толкова ключов, колкото избора на място.