Прекрачих прага им, навлизайки в преддверието на съзнанието й, и поставих образа на сюриела там, опитвайки да му придам безобидност — да го обгърна с истината, че колкото и страховито да изглеждаше, не ме беше наранил.
Въпреки това Илейн изтръпна, когато напуснах съзнанието й.
— Защо?
— Може да ми отговори на някои важни въпроси. Спешно.
В противен случай нямаше да ни остане армия, с която да преборим хибернската, дори след като го откриех.
Илейн пак надникна към картата. Сетне и към мен. И накрая затвори очи.
Те се размърдаха изпод клепачите й, чиято кожа беше толкова фина и прозирна, че сините венички под нея приличаха на малки реки.
— Рее се… — прошепна тя. — Рее се по света като… като диханието на западния вятър.
— Накъде?
Тя вдигна ръка и показалецът й закръжи над картата, над дворовете.
Накрая кацна бавно.
— Натам — промълви сестра ми. — Движи се натам. В този момент.
Погледнах къде бе спрял пръстът й и кръвта се изцеди от лицето ми.
Средните земи.
Сюриелът се придвижваше към онази древна гора в Средните земи. Само на километри южно от…
От Горската тъкачка.
* * *
Ответрях се на пет скока разстояние. Едва дишах, останала почти без сили заради магическата заблуда от предишния ден, от пламъка, който бях призовала, за да се изсуша, и ответряването от бойното поле право в сърцето на древната гора.
Въздухът беше толкова тежък и задушлив, колкото предния път, а гората — все така потънала в мъх, обгърнал чворестите брези и сивите камъни, надничащи изпод шумата. Пак ме посрещна и същата тишина.
Докато се ослушвах и издирвах съществото с откъслеците от магията си, ми хрумна, че май наистина трябваше да доведа Мор със себе си.
Поех бавно със стъпки, заглушени от мъха. Обострих до краен предел слуха си, зрението си. Колко далечна, колко нищожна ми се струваше оттук битката на юг.
Преглътнах и звукът отекна в ушите ми.
В тази гора дебнеха и други твари освен Тъкачката. А тя самата… Стрига — така я бе нарекъл Резбарят. Сестра му Стрига. А брат им… ужасяващо същество, избрало друга част на света.
Извадих илирианския си меч и металът изсвистя в гъстия въздух.
Древен, сипкав глас попита зад гърба ми:
— Идваш да ме убиеш или пак да молиш за помощ, Фейра Арчерън?
Глава 58
Обърнах се, ала не прибирах меча в ножницата на гърба ми.
Сюриелът стоеше на няколко крачки от мен, загърнат не в пелерината, която му бях дала преди месеци, а в друга — по-плътна, по-тъмна, вече оръфана и съдрана. Сякаш вятърът, с който се носеше, я бе изпокъсал с невидимите си нокти.
Едва преди броени месеци ми беше казал, че Рис е мой другар. А ми се струваше, че е било преди цяла вечност.
Възголемите му зъби издрънчаха глухо.
— За трети път се срещаме вече. Трети път ме намираш. Днес с помощта на онази треперлива кошута. Така неочаквано изплуваха на пътя ми сърнените й очи.
— Прости ми за своеволието — отвърнах с възможно най-уравновесения си глас, — но е спешно.
— Искаш да узнаеш къде Хиберн крие армията си…
— Да. И други неща. Но да започнем с това.
Противна, ужасяваща усмивка.
— Дори аз не я виждам.
Коремът ми се стегна.
— Виждаш всичко, но не и това?
Сюриелът килна глава и този негов жест ми напомни, че разговарям с хищник. Сега обаче не го държеше настрани никаква примка.
— Крие я с магия, по-стара от мен самия.
— Котелът.
Още една чудовищна усмивка.
— Да. Онова могъщо, пъклено нещо. Оня казан, пълен със смърт и живот. — Сюриелът потръпна от нещо като доволство. — Но ти вече имаш някого, който може да намери Хиберн.
— Илейн твърди, че не вижда армията. Вероятно заради магията.
— Тогава я открий с помощта на другата.
— Неста. С Неста можем да проследим Котела…
— Сходството събира. Кралят на Хиберн не ходи никъде без Котела. Затова, където е Котелът, там ще се натъкнете на краля и армията му. Накарай красивата крадла да го намери.
Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха.
— Как?
Съществото наклони глава, като че слушаше нещо.
— Ако още не го умее… нека костите говорят вместо нея.
— Гадателство… Казваш, че трябва да гадае на кости?
— Да. — Призрачен вятър развя съдраната му роба. — Кости и камъни.
Преглътнах отново.
— Защо с Котела не се случи нищо, когато събрах двете части на Книгата и изрекох заклинанието, което се предполагаше, че ще унищожи силата му?